Блус в лятна нощ

Но, Джак, мили мой добър Джак, как мога да те напусна? Теб и Лия? как да разкажа на Мадоната с монетите колко много ви обичам? Тя не иска любовта ми, Джак, тя иска живота ми. Гласът й е така примамлив, така сладостен и покоряващ. Тя си знае работата, Джак. Тя знае, че аз не съм в състояние да обичам, докато живея в страната на сломените, стенещите и умопомрачените.

Така е най-добре, любими, най-добре и за мен. След като си отида, разкажи на Лия всичко за мен. Разкажи й всичко хубаво. Грижи се за нея. Обичай я и за двама ни. Пази я така, както бих я пазила аз. Открий майката у себе си, Джак. Отгледай Лия с нежност. Изпълни моето задължение и не се оставяй някой да ти попречи. Помни ме чрез любовта си към нашето дете.

И още нещо, Джак. Един ден ще срещнеш друга жена. Аз вече я обичам тази жена, уважавам я и й завиждам. Тя ще грабне мъжа, когото обичам, а аз бих се борила за него с всяка жена на този свят. Кажи й това и й разкажи за мен.

Кажи й и още нещо. Чуй ме добре, Джак.

Аз те чакам. Чакам те в онази погълната от морето къща, в която се влюбихме. Тогава разбрахме, че съдбите ни се преплитат завинаги. Обичай тази жена, Джак, и й бъди верен. Ала кажи й, че аз стоя в онази къща и съм я подредила за твоето пристигане. Там ще те чакам, Джак, така да знаеш. Къщата е под водата и в ъглите й пърхат ангели, надничат иззад мебелите. Ще чакам да почукаш на вратата, Джак, и аз ще ти отворя, ще те хвана за ръка и ще те задърпам към онази стая, в която танцувахме и се целувахме, легнали върху килима, и аз те помолих да се влюбиш в мен.

Ожени се за добра жена, Джак, но не чак толкова добра, че да не искаш да се върнеш при мен в къщата под водата. Надявам се, че ще бъде хубава и ще обича нашата дъщеря като своя. Но, Джак, предупреди я, че аз от теб няма да се откажа. Отстъпвам те, Джак, но само временно. Сега си тръгвам, но знай, че ще те чакам в къщата на дъното на морето.

Заповядвам ти, Джак, и това е последният вопъл на душата ми и вечната ми любов към теб — ожени се за някоя прекрасна жена, но веднага й кажи, че не друг, а аз те поканих на онзи танц. Кажи й, че последният танц е запазен за мен.

О, скъпи...

Шайла

Ледар прочете писмото няколко пъти, после го сгъна внимателно и ми го върна. Не каза нищо, мъчеше се да преглътне сълзите си.

— Джак, аз не мога да те обичам като Шайла — каза тя най-после. — Не съм устроена така.

— Май не биваше да ти показвам писмото.

— Не, защо? То е толкова хубаво. Но като на твоя бъдеща съпруга ми се струва малко заплашително.

— Така е. Може да се каже, че и аз съм пленник на това писмо. При всяко прочитане плачех над него. Сега вече сълзите пресъхнаха.

— Джак, нека си поживеем. Нека да се любим колкото можем повече. А последният танц нека бъде на Шайла. Тя го заслужава.

На следващия ден, сутринта преди сватбата, взех Лия и излязохме да се поразходим из Пиаца Фарнезе. Исках да остана насаме с дъщеря си, за да й разкажа историята за Мадоната с монетите. След това подарих на Лия огърлицата, която Шайла не сваляше от врата си. Това бе желанието на Шайла — да дам нейната огърлица с монетата на Лия, когато стане достатъчно голяма, за да чуе историята.

— Когато войната свършила, в роклята на Рут били останали три монети. И от тях тя направила три огърлици. Тя носи едната. Втората — леля Марта, а третата беше на Шайла, Лия. Това бе нейното най-ценно съкровище.

— Няма да я свалям от шията си, татко — каза Лия.

— Това ще хареса на майка ти. А сега е време да се връщаме, хлапе. Днес разчитам на твоята помощ, за да се оженя.

— Отдавна чакам да ми намериш майка.

— Лия, благодаря ти, че си това, което си. Най-милото, най-страхотното хлапе в целия свят. Въобще не съм те отглеждал, само стоях и те зяпах в захлас.

— Е, хайде, недей да скромничиш. Не съм диваче, ти ме отгледа.

— Да, удоволствието беше изцяло мое.

За последен път потънах в мисли за Шайла Фокс, оставих се да ме обвее нейният дух, да ми прости щастието, което изпитвах.

Извиних й се, че засега я напускам. Наум й казах, че ако бе останала, завинаги щях да й бъда верен, никога нямаше да я напусна, независимо от тежките й страдания и неизлечимите й рани. Затворих очи и отново усетих непреодолимия си копнеж по момичето, което бе пропълзяло по клонестите подстъпи на дъба, за да дойде в стаята ми. Тя промени моя свят, като отвори съкровищницата на душата си пред мен. Ледар ме чакаше. Преди да отида при нея, се усмихнах, защото се сетих за срещата си с Шайла. Тя ме бе научила да гледам сериозно на магията в нашите крехки човешки отношения. Знаех, че Шайла ще ме чака, за да се понесем във вихъра на онзи последен вечен танц в къщата някъде под водата на златистото море.