Богът на дребните неща

В кабинета на Папачи изложените пеперуди и молци се бяха раздробили в малки купчинки дъгоцветен прах по дъното на стъклените им шкафове, а карфиците, с които са били забодени, сега стояха голи. Изглеждаше жестоко. Стаята имаше дъх на плесен и изоставеност. Стар неоновозелен обръч за хула-хуп висеше на дървена закачалка и се открояваше на стената като огромен, захвърлен от някой светец ореол. По перваза на прозореца се движеше колона от лъскави черни мравки с вдигнати нагоре задничета — като редица предвзети балерини от мюзикъл на Бъсби Бъркли. С очертани от слънцето силуети. Бляскави и красиви.

Рахел (на табуретка върху масата) ровеше в един шкаф за книги с потъмнели мръсни стъкла. Отпечатъците от босите й стъпала личаха ясно върху праха по пода. Те водеха от вратата до масата (изтеглена до шкафа с книги), после до табуретката (издърпана до масата и качена върху нея). Търсеше нещо. Сега животът й имаше размери и форма. Два полумесеца се очертаваха под очите й, а на хоризонта й — впряг от митологични създания.

На най-горния рафт Папачи беше наредил поредицата Богатият свят на насекомите в Индия; кожената подвързия на всеки от томовете се бе подкожушила и нагънала като вълнист азбест. Безкрили насекоми пълзяха по страниците, пробиваха си произволно път между различните видове инсекти и превръщаха организираната информация в жълта дантела.

Рахел бъркаше зад подредените книги и вадеше скрити отзад неща.

Една гладка мидена черупка и една бодлива.

Пластмасово калъфче за контактни лещи. Оранжева пипетка.

Сребърно кръстче сред навървени мъниста. Броеницата на Беба Кочама.

Рахел я вдигна към светлината. Всяко мънисто жадно грабна своя дял от слънце.

Над осветения от слънцето правоъгълник върху пода на кабинета падна сянка. Рахел се обърна към вратата с броеницата в ръце.

— Представяш ли си, тя е още тук. Аз я откраднах. След като ти беше Възвърнат.

Думата се изплъзна от устата й лесно. Възвърнат. Сякаш близнаците се раждаха за това. Да бъдат вземани на заем и връщани. Като книги от библиотека.

Еста не вдигаше очи. Умът му беше пълен с влакове. Той засенчваше светлината, влизаща през вратата. Една дупка във вселената с формата на Еста.

Зад книгите учудените пръсти на Рахел откриха още нещо. И на друга сврака бе хрумнала същата идея — да скрие нещо отзад. Рахел го извади и избърса праха по него с ръкава на блузата си. Беше плосък пакет в прозрачна найлонова обвивка, залепена със скоч. На бяло листче хартия вътре беше написано Естапен и Рахел. С почерка на Аму.

В пакета имаше четири оръфани тетрадки. На кориците им пишеше Тетрадки за упражняване на ума с място за попълване на Име, Училище (Колеж), Клас, Предмет. Върху две от тетрадките се четеше името на Рахел, а върху другите две — на Еста.

От вътрешната страна на една от кориците беше написано нещо с детски почерк. Разкривените букви и неравномерното разстояние между думите свидетелстваха за усилието да се контролира непослушният, самонадеян молив. Но чувството, което написаното изразяваше, беше съвсем ясно: Мразя госпожица Митън и мисля, че гащите й са скъсани.

На предната страна на корицата Еста беше изтрил с плюнка фамилното си име и заедно с него беше отнесъл и част от хартията. Върху грозното, мръсно петно беше написал с молив Неизвестен. Естапен Неизвестен. (Временно бе отложил определянето на фамилията си, докато Аму избере дали да носи името на съпруга си или на баща си.) До Клас беше написал: 6 години. До Предмет: Разказване на приказки.

Рахел седна с кръстосани крака (на табуретката върху масата).

— Естапен Неизвестен — каза тя. Отвори тетрадката и зачете на глас.

„Когато Одисей се върнал вкъщи и синът му дошъл и казал татко аз мислех че няма да се върнеш, много принцове идваха и искаха да се оженят на Пен Лоп, но Пен Лоп им казваше, че ще се ожени за мъжа който може да стреля през дванайсет пръстена, и нито един не успял, и Одисей дошъл в двореца облечен като просяк и попитал дали може да се опита. Всичките мъже му се присмели и казали ако ние не можем и ти няма да можеш. Сина на Одисей ги спрял и казал нека се опита и той взел лъка и стрелял точно през дванайсетте пръстена“.

Отдолу имаше поправки от предишен урок, писани по няколко пъти.

Сигурност учение град каляски носач мост учуден