Богът на дребните неща

сигурност учение град каляски носач мост учуден

сигурност учение град

сигурност учение град

— Най-напред сигурността — обяви Рахел и гласът й се накъдри от смях.

По дължината на цялата страница Аму беше нарисувала с червена писалка начупена линия и беше написала: „Не си оставил поле. И моля те друг път пиши буквите свързано!“

„Когато вървим по улицата в града — продължаваше разказът на предпазливия Еста, — винаги трябва да вървим по тротоара. Ако вървиш по там няма коли за да причинят злоплуки, но по главната улица има упасно движение и те могат лесно да те бутнат и да те направят или . Ако си счупиш главата или грабнака ще си много . Полицаите могат да насочват движението за да няма много които да се изпращат в болницата. Когато слизаме от автобуса трябва първо да питаме за да не бъдем и да отворим работа на лекарите. Работата на шофьора е много опасна. Семейството му е тревожно защото шофьора може лесно да умре.“

„Мрачно дете“ каза Рахел на Еста. А като обърна страницата, нещо я стисна за гърлото, измъкна гласа й, разтърси го и го върна обратно, но вече без да е накъдрен от смях. Следващият разказ на Еста беше озаглавен Милата Аму.

Написан беше със свързани букви. Опашките на буквите Д и У бяха добре извити. Сянката пред вратата стоеше неподвижно.

„В събота отидохме в една книжарница в Котаям да купим подарък на Аму защото рожденият й ден е на 17 ноември. Купихме й едно тефтерче с календар. Скрихме го в долапа и тогава вече стана тъмно. Тогава казахме искаш ли да си видиш подаръка и тя каза да искам да го видя. написахме на него За Милата Аму с Обич от Еста и Рахел и го дадохме на Аму и тя каза колко е хубав подаръка и че точно това е искала и после поговорихме малко и говорихме за тефтерчето и после я целунахме и си легнахме.

Говорихме си двамата и заспахме. Сънувахме един малък сън.

След малко време аз станах и бях много жаден и отидох в стаята на Аму и казах че съм жаден. Аму ми даде вода и аз тъкмо си отивах в леглото когато Аму ме повика и каза ела и спи при мене. ас легнах зад гърба на Аму и говорих с Аму и заспах. След малко ас станах и пак говорихме а след това имахме среднощна гощавка, гощавахме се с портокал кафе и банан, после дойде Рахел и изядохме още два банана и целунахме Аму защото й беше рожденият ден и изпяхме песничката за честит рожден ден. После на сутринта получихме нови дрехи от Аму като неин подарък за нас, Рахел беше махарани а пък ас бях Малък Неру.“

Аму беше поправила правописните грешки, а под разказчето беше написала: „Ако аз говоря с някого, можеш да ме прекъснеш само ако е много належащо. Ако ме прекъсваш, моля те, казвай Извинявай. Ще те накажа строго, ако не изпълняваш това нареждане. Моля те, довърши си поправките.“

Милата Аму.

Която никога не успя да довърши своите поправки.

Която трябваше да си събере багажа и да замине. Защото нямаше право да изразява мнението си. Защото Чако каза, че вече е разрушила достатъчно.