Божията формула

— Вие сте гений — възкликна с нотка на сарказъм. Вдигна три пръста. — Направихме три бомби през 1945 г. Първата беше експериментална и беше взривена в Аламогордо. Последваха я Little Boy20, която бе хвърлена над Хирошима, и Fat Man21, хвърлена над Нагасаки. — Той отвори ръце. — И bang22, войната свърши. — Замръзна за миг, сякаш отново преживяваше минали събития. — Година по-късно проектът „Манхатън“ беше прекратен. Много учени продължиха да работят по засекретени проекти, но не и аз. Неочаквано останах без работа. Докато един ден мой приятел учен насочи вниманието ми към National Security Act23 от 1947 година, подписан от президента Труман, с който бе създадена централна разузнавателна служба. Предишната агенция, OSS24, беше разпусната в края на войната, но опасенията от експанзия на комунизма и страхът от КГБ накараха Америка да осъзнае, че не може да стои със скръстени ръце. Новата агенция се казваше CIA25 и моя милост беше завербуван за научния сектор. — Пак изви тънки устни в нещо като опит за усмивка. — Пред вас стои, значи, един от основателите на агенцията. — Лицето му пак си възвърна предишната студенина. — Днес би могло да ни се стори, че едва ли научните изследвания са представлявали някаква особена грижа за ЦРУ по онова време, но беше точно обратното. Америка живееше в ужас при мисълта, че Съветският съюз би могъл да развие атомното оръжие, поради което ЦРУ се посвети на това в три насоки. — Пак вдигна трите пръста. — На първо място, като наблюдаваше Съветите. На второ място, вербувайки мозъци от чужбина, включително и нацисти. И на трето място — следейки нашите собствени учени. Въпреки усилията ни обаче Съветският съюз взриви първата атомна бомба през 1949 г., с което създаде параноичен климат у нас. Започна лов на вещици заради подозрението, че наши учени биха могли да са издали секретна информация на Москва. — За първи път Белами отклони поглед от Томаш и се обърна към Съливан. — Грег, може ли едно кафе?

„Културният аташе“ скочи от мястото ед като войник, който изпълнява заповед на генерал.

— Right away, mister26 Белами — каза той и излезе от залата.

Синият поглед на Франк Белами се върна на Томаш.

— През пролетта на 1951 година тогавашният министър-председател на Израел Давид Бен Гурион дойде в Америка за събиране на средства за младата държава, създадена само три години преди това. Както обикновено става в тези случаи, прегледахме програмата на посещението и нещо привлече вниманието ни. Бен Гурион беше предвидил среща с Алберт Айнщайн в Принстън. Шефът ми реши, че би трябвало да проследим тази среща, и изпрати мен и един оперативен служител, отговарящ за аудиозаписната техника, да документираме разговора между двамата. — Белами направи справка в малко тефтерче, което беше оставил пред себе си. — Срещата се състоя на 15 май 1951 г. в дома на Айнщайн на Мърсър Стрийт 112 в Принстън. Както шефът ми беше предвидил, Бен Гурион наистина помоли учения за помощ при създаването на атомна бомба за Израел. Искаше бомба, която страна с ограничени ресурси би могла да произведе тайно и бързо.

— А Айнщайн? — попита Томаш, осмелявайки се за пръв път да прекъсне своя всяващ страх събеседник. — Прие ли поръчката?

— Съпротивата на нашия гений не трая дълго. — Пак прегледа записките си. — Известно ни е, че той започна да работи за Бен Гурион още на следващия месец и продължи и през 1954-а, година преди да почине. — Вдигна поглед от тефтера. — Професор Нороня, знаете ли каква енергия се освобождава при избухването на една атомна бомба?

— Ядрена енергия ли?

— Да. Знаете ли каква е тази енергия?

— Предполагам, че има нещо общо е атомите, нали?

— Всичко във Вселената има общо с атомите, драги професоре — заяви сухо Белами. — Аз ви питам дали имате понятие какво представлява тази енергия?

Томаш се разсмя.

— Нямам ни най-малка представа.

Грег Съливан се върна в залата с поднос и остави четири димящи чашки на масата, заедно с чинийка, отрупана с пликчета захар. Човекът от ЦРУ взе чашката си и без да подслажда кафето, отпи една глътка.