Божията формула

— Професор Сиза е изчезнал безследно. Студентите от факултета го чакали за лекция, но той така и не се появил. На следващия ден го чакали да се яви на съвещание на Научната комисия, но той отново не се явил. Звънили му няколко пъти на мобилния телефон, но не се обаждал. Макар и вече на възраст, бил смятан за енергичен човек с ясна мисъл, което му позволило да продължи да преподава и след навършване на пределната възраст. Бил вдовец и живеел сам, понеже дъщеря му била омъжена, но колегите му помислили, че му се е наложило да отсъства по някаква причина. Накрая един сътрудник на професора отишъл до дома му, тъй като имали уговорена среща, влязъл и установил, че няма никого. Намерил писалището му обърнато наопаки, с пръснати книжа по пода и отворени папки, което му се сторило много странно, затова повикал полицията. Там вашата полиция за разследване… мм…

— Съдебната полиция.

— Да — усмихна се Дан, — та съдебната полиция събрала някои улики, включително косми, и ги занесла за лабораторно изследване. Когато получили резултатите, полицейските инспектори въвели данните в информационната система на Интерпол. — Натисна няколко клавиша на лаптопа. — Резултатът бил изненадващ. — На екрана се появи лице на мургав мъж с рядка черна брада. — Познавате ли това лице?

Томаш разгледа чертите, приличаше на арабин.

— Не.

— Казва се Азис ал Мутаки и работи за Ал Мукауама ал Ис-ламия. Чували ли сте за него?

— Мм… не.

— Това е военният отдел на Партията на Бога. Знаете ли за нея?

— Също не — призна си Томаш, чувствайки се абсолютен невежа.

— На арабски „Партията на Бога“ е Hibz Allah. Да ви звучи познато? Португалецът се сви на стола си и поклати глава унило.

— Не.

— Hibz Allah. Ливанците, разбира се, го произнасят по свой специфичен начин. Вместо да казват „Хибз Аллах“, казват „Хезб’лах“. А в CNN го произнасят „Хизбула“.

— „Хизбула“! — възкликна Томаш с облекчение. — Чувал съм, разбира се.

— В новините, предполагам.

— Да, в новините.

— А знаете ли какво представлява „Хизбула“?

— Не са ли онези типове от Ливан, които са във война с Израел?

Дан Снайдер се усмихна.

— Казано най-общо, да — съгласи се той. — „Хизбула“ е ислямистка шиитска организация, създадена в Ливан през 1982 г., обединяваща различни групировки, чиято цел да е се бори срещу израелската окупация в южната част на страната. Поддържа връзки с Хамас и Ислямски джихад и дори съществуват предположения, че е свързана и с Ал Кайда. — Поклати глава и сниши глас, сякаш да поясни. — Признавам, че не вярвам в това. Ал Кайда е сунитска организация, чиято идеология категорично изключва шиитите. Последователите на Бин Ладен стигат дотам, че смятат шиитите за неверници. А това прави невъзможен какъвто и да било съюз между тях, не мислите ли? — Прокара пръсти по клавиатурата и по екрана се появиха картини на разрушения. — Както и да е. „Хизбула“ стои зад редица случаи на отвличания на западни граждани и атентати, достатъчни, за да накарат Съединените щати и Европейския съюз да я обявят за терористична организация. Съветът за сигурност на Обединените нации излезе с Резолюция 1559, която изисква разпускането на военното крило на „Хизбула“.

Томаш потърка брадичка.

— А какво общо има „Хизбула“ с професор Сиза?

Американецът поклати разбиращо глава.

— Ето един въпрос, който са си задали инспекторите на вашата… мм… полиция — каза Дан. — По какъв начин са се озовали тези косми на човек, търсен от Интерпол за връзките му с „Хизбула“, в кабинета на професор Сиза в Коимбра?

Въпросът остана да виси във въздуха.

— Какъв е отговорът?

Американецът сви рамене.

— Не знам. Знам само, че вашата полиция е уведомила веднага португалската Служба за информация и сигурност, СИС, а те, от своя страна, са говорили с Грег, който се обади в Ленгли.

Томаш погледна към Грег Съливан, най-сетне разбрал за какво става дума. Приятелят му Грег, кроткият американец, който често му се обаждаше, за да си поговорят за Еврейския музей и да ускорят преговорите с „Гети център“ или с „Линкълн център“, всъщност се интересуваше от култура толкова, колкото той, Томаш, се интересуваше от бейзбол или от филмите на Арнолд Шварценегер. Грег не беше човек на културата — беше агент на ЦРУ, който действаше в Лисабон под прикритието на културен аташе. Това внезапно прозрение го накара да погледне на американеца с други очи, но най-вече му показа колко измамен можеше да бъде външният вид, колко лесно можеше да бъде подведен един наивен, добронамерен човек като него самия.

Осъзнал, че се е вторачил в сконфузилия се „културен аташе“, португалецът трепна, сякаш току-що се беше пробудил, и отново се обърна към Дан.

— Грег ви се е обадил, нали?

— Не — отрече Дан. — Грег е разговарял със заместник-директора от дирекция „Операции“. Той на свой ред е говорил с моя шеф, който ръководи кабинета за анализ на контратероризма и който ме изпрати тук, в Лисабон.

По лицето на Томаш се изписа заинтригувано изражение.