Божията формула

— Да. Решения, които са взети във Вашингтон. Вижте, професоре, това е въпрос, който засяга сигурността на Запада. Фактът, че страна като Иран има достъп до формула за конструиране на ядрено оръжие, тревожи много хора в света, особено след 11 септември. — Багери направи примирителен жест. — Като имате предвид какво е заложено на карта, повярвайте ми, последната грижа на Вашингтон е дали на вас, или на мен ми харесва мисията, за която са ни завербували.

— Но аз не съм някакъв командос, разбирате ли? Дори не съм ходил войник. Само ще преча.

— Професоре, вече ви казах вчера, че вашето участие е от първостепенно значение за успеха на операцията. Само вие сте виждали ръкописа. Само вие знаете в коя стая се пази. — Посочи Томаш. — Логично е, че се нуждаем от вас, за да открием и идентифицираме документа. Без ваша помощ как ще се справим? Ще се лутаме из министерството като хлебарки, ще преровим всичко и няма да намерим нищо. — Поклати глава. — Няма да го допуснем.

— Но, чуйте ме, всеки би могъл чудесно да…

— Спрете — прекъсна го Багери с остър тон. — Решението е взето и нито вие, нито аз можем да направим нещо. Поставени са на карта прекалено важни неща, за да се колебаем тепърва. — Хвърли поглед към вратата. — Освен това искам да ми отговорите на един въпрос.

— Да?

— Наистина ли вярвате, че тези хора ще ви оставят да се върнете в страната си, след като приключите с работата?

— Така ми казаха.

— И вие им вярвате? Чуйте ме добре. Вие сте видели ръкописа на Айнщайн. Предполага се, че ще успеете да разбулите загадките, с които Айнщайн е обвързал атомната формула. При условие че режимът възнамерява да задържи всичко в тайна, не ви ли се струва странно, че ще ви пуснат да се завърнете спокойно във вашата страна с цялата информация, с която разполагате? Не смятате ли, че това крие доста голям риск, предвид конфиденциалния характер на иранската атомна програма? Не смятате ли, че след като приключите работата по този свръхсекретен проект, режимът може да ви обяви за човек, представляващ заплаха за сигурността на Иран?

Томаш отвори широко очи, осмисляйки възможните усложнения, за които говореше иранецът.

— Ама вие… наистина ли мислите, че ще ме държат тук за… завинаги?

— Има две възможности. Или ще ви убият, когато вече няма да имат нужда от вас, или ще ви тикнат в златен кафез.

Багери хвърли още един поглед към вратата, за да се увери, че са сами.

— Допускам, че ще ви задържат в Иран завинаги. Режимът се крепи от фанатични фундаменталисти, а това, независимо от всичко, си има и положителна страна. Фундаменталистите са неумолими в прилагането на шериата, ислямския закон, и хранят дълбока вяра в моралното поведение. Възможно е, след като не разполагат с повод от морално естество, за да ви убият, да ви държат затворен. Но, от друга страна, не трябва да забравяте, че става въпрос за фундаментални тайни на режима, нали? А морални поводи също се намират. Затова не бива да игнорираме възможността да изберат по-радикален и сигурен метод, за да ви накарат да замълчите. — Прокара пръст през гърлото. — Разбрахте ли?

Историкът затвори очи, разтри слепоочието си и въздъхна.

— Наистина е свършено с мен.

Багери отново надникна през вратата на тоалетната.

— Вижте, нямаме много време — каза той. — Дойдох тук само да ви кажа, че всичко е готово.

— Кое?

— Подготовката за мисията практически приключи. След взлома ще ви отведем на едно далечно място на Каспийско море. Казва се Бандар е Торкаман и се намира близо до руините на стената на Александър Велики.

— Бандар какво?

— Бандар е Торкаман. Това е малко пристанищно селище недалеч от границата с Туркменистан. В пристанището ще ви чака риболовен кораб, който носи името на столицата на Азербайджан — Баку. Ние сме го наели, за да ви отведе тъкмо в Баку. Разбрахте ли?

— Горе-долу. Вие ще дойдете ли с мен?

Багери поклати глава.

— Не, ще остана тук в Техеран, за да скрия следите. Бабак ще ви отведе дотам, не се безпокойте. Но сега трябва да запомните някои неща.

Томаш извади хартия и писалка от джоба.

— Слушам ви.

— Не, не бива да записвате. Трябва да го запомните.

Историкът се намръщи.

— Да го запомня?

— Да, налага се. Заради сигурността.

— Казвайте тогава.

— Когато се качите на борда на Баку, който се намира закотвен в пристанището на Бандар е Торкаман, трябва да потърсите Мохамед. — Вдигна показалеца си. — Запомнете добре, Мохамед.

— Като пророка.

— Точно така. Попитайте го дали тази година смята да ходи до Мека. Той ще отговори инш Аллах50. Това са паролата и контра паролата.

— Смятате ли да ходите тази година до Мека? — попита Томаш, опитвайки се да запомни паролата. — Това е, нали?

— Да, точно така.

— Ако той каже „инш Аллах“, значи всичко е наред.

— Правилно.

— Изглежда лесно.

— Разбира се, че е лесно. — Багери погледна часовника. — Добре, трябва да вървя. Ще дойда да ви взема в полунощ.

— В полунощ ли? Къде ще ходим?

Иранецът го изгледа изненадан.

— Не ви ли казах?

— Какво имате да ми казвате?

— Операцията, професоре.

— Какво за операцията?

— Ще бъде тази нощ.