Божията формула

Когато се върна при Ариана, Томаш се чувстваше толкова разстроен, че му беше трудно да се съсредоточи. Колкото повече се взираше в стиховете, толкова повече си мислеше за безумната авантюра, в която му предстоеше да се впусне тази нощ. Очите му бяха вперени в буквите, но умът му беше зает с онова, което щеше да се случи, и с последиците, до които можеше да доведе; обмисляше подробностите — от подготовката в хотела до срещата с Мохамед на кораба Баку. Дали трябваше да вземе някакъв багаж? А нямаше ли да събуди подозрения, ако го видеха да излиза от хотела с големия спортен сак? Не, налагаше се да остави багажа си, можеше да вземе със себе си само плик с най-важното. А как щеше да напусне хотела, без да го видят? Нямаше ли служителите да се усъмнят, като го видят да излиза посред нощ? Дали нямаше да съобщят на някого? А как ли щяха да се развият нещата в министерството? Дали пък…

— Томаш? Томаш?

Португалецът тръсна глава и се върна в настоящето.

— Да?

— Добре ли сте?

Ариана го гледаше загрижено, сякаш се опитваше да открие признаци на треска по бледото лице на историка.

— Аз ли? — Томаш се стегна. — Да, разбира се. Добре съм, не се безпокойте.

— Не изглеждате добре. Струва ми се, че изобщо не чувате какво ви говоря. — Наведе глава с типичното за нея движение. — Изморен ли сте?

— Хм… да, малко.

— Искате ли да си починете?

— Не. Нека приключим с това, а следобед ще почивам. Съгласна ли сте?

— Да, добре. Както желаете.

Томаш въздъхна и впери поглед в стиховете.

— Право да ви кажа, не знам как ще дешифрирам това, без да имам и най-малка идея относно темата на ръкописа — сподели той с отчаяна надежда, че може да убеди иранката да му разкрие нещо, което би обезсмислило нощния рейд. Погледна я умолително. — За Бога, не можете ли поне нещичко да ми подскажете? Колкото и малко да е?

Ариана се огледа притеснено.

— Томаш, не мога…

— Поне една идея.

— Не, не бива. За ваше добро е.

— Хайде, моля ви…

— Не.

— Вижте, ако не ми кажете нищо, няма да можем да продължим. Трябва ми някакъв ориентир.

Иранката го погледна разколебана. Дали би могла нещичко да му загатне? И ако да, какво точно? Какво щеше да последва? След няколко секунди тя взе решение.

— Няма да ви разкрия съдържанието на ръкописа, не само защото това би било евентуална заплаха за националната сигурност на Иран, но и защото крие опасност за вас и мен самата — каза тя, снишавайки глас. — Единственото нещо, което мога да ви кажа, е, че ние самите сме заинтересовани от документа и вярваме, че единствено решението на ребусите би ни позволило да разберем всичко.

— Вие сте заинтересовани, така ли?

— Да.

— Защо?

Ариана отегчено махна с ръка.

— Не мога да ви кажа. И без това говорих твърде много.

— Какво толкова интригуващо има в него?

— Не мога да ви кажа, вече говорихме за това. Единственото, което бих могла да направя, е да изясня в кой момент от живота си Айнщайн е създал този документ. Интересува ли ви това?

Томаш се поколеба.

— Защо не? Смятате ли, че е важно?

— Не знам. Може и да не е.

— А може и да е, кой знае? — Историкът се реши. — Добре, разкажете ми.

Ариана се настани по-удобно на дивана и направи опит да събере мислите си.

— Кажете ми, Томаш, интересувате ли се от физика?

Португалецът се засмя.

— Слабо — каза той. — Както знаете, аз съм историк и криптоаналитик, моето поле на работа не е точно физиката, нали? Баща ми е математик и се интересува от тези въпроси, все пак цял живот се занимава с уравнения и теореми. Но аз самият предпочитам йероглифи, староеврейски и арамейски писания, харесва ми миризмата на библиотечен прах, на застояло и плесен, която излъчват древните ръкописи и папируси. Това е моят свят.

— Знам това. Но ме интересува доколко сте запознат с най-значимите съвременни теории в областта на физиката.

— Нямам дори бегла представа.

— Не сте ли чували за „Теорията на всичко“?

— Не.

Иранката прокара ръце през красивата си черна коса, докато преценяваше как най-добре да обясни нещата.

— Добре, да видим. Предполагам, че знаете какво представлява Теорията на относителността…

— Разбира се. Това е елементарно.

— Да кажем, че търсенето на единна теория, т.нар. Теория на всичко, е започнало с Теорията на относителността. До Айнщайн физиката се е основавала на постиженията на Нютон, които вършели чудесна работа при обяснението на това как функционира Вселената според човешките възприятия. Но Нютоновата физика не могла да разреши два въпроса, свързани със светлината. Първият е поради каква причина нагрят предмет излъчва светлина, а другият е свързан с постоянната стойност на скоростта на светлината.

— Следователно трябва да предположим, че именно Айнщайн е хвърлил светлина върху проблема със светлината — пошегува се Томаш.