Брат Берсеркер

Ударите зачаткаха напусто. Драконът дори не ги усети. Главата му се изви високо и спря над входа на пурпурната палатка. От ужасната уста излезе предизвикателен рев, какъвто Харл не бе чувал през целия си живот на воин.

При всичката тази врява от гласове и удари, за Ай не бе нужен специален призив, за да се подготви. Преди още драконът да беше замлъкнал, покривалото пред входа на палатката рязко се отметна и младият крал изскочи отвътре с шлем на главата, с щит и меч.

Харл изпита върховна гордост при вида на младия човек, който, озовал се изведнъж пред чудовището, не трепна и не отстъпи дори педя назад. Това помогна на Харл да се съвземе. С дясната ръка измъкна от колана си брадвичка с къса дръжка и желязно острие, хвана я здраво и се прицели в окото на дракона.

Брадвичката отскочи с дрънчене от мъгливото сребристо око, без изобщо да бъде усетена. Огромната глава на дракона устреми зиналата си паст към краля.

Ай я посрещна смело. Заби дългия си меч до дръжката в тъмното гърло на дракона. Това обаче направи не по-голямо впечатление от убождане с карфица. Голямата като порта челюст тресна Ай и мигновено го смачка. За момент, докато чудовищната глава се отдалечаваше навръх могъщата шия, моряците ужасени видяха как части от човешко тяло се поклащат извън зъбите. Зловещото чудовище изчезна с един последен плясък. Окъпаното в слънце море върна всекидневния си вид, чуждо на всевъзможните там странни видения, скрило всички тайни дълбоко под повърхността си.

Малко думи се казаха на борда през останалите часове до края на деня. Екипажът кръжеше около невидимата точка, където бе изчезнал господарят му. Обикаляше в пълна бойна готовност, но така и не се появи нещо, с което да се бие. Скоро бурята се изравни с тях и мъжете машинално взеха необходимите мерки. После и тя отмина, но едва ли някой обърна внимание на това.

До вечерта морето си бе все спокойно. Примигвайки срещу залязващото слънце, Харл изрече с прегракнал глас една-единствена дума:

— Почивка.

Отдавна беше върнал на мястото й своята поизтъпила се вече брадвичка. Върху палубата бяха останали само няколко парчета дърво, отчекнати от планшира, върху който личаха следи от твърдите като желязо люспи. Виждаха се и няколко малки петна кръв и крилатият шлем на Ай, паднал от главата му.

Дерън Одегард, наскоро повишен с три чина наведнъж в звание майор, седеше в ролята на младши помощник на спешно свиканото от новия Началник на отдел „Операции във времето“ щабно събрание. В момента Дерън се бе заслушал както с професионален интерес, така и съвсем приятелски в думите на стария си съученик Чен Емлинг, също произведен майор в сектора „Исторически изследвания“. Емлинг изнасяше кратък доклад.

— … както всички вече знаем, берсеркерите решиха да насочат последната си атака срещу една личност. Тяхната мишена, крал Ай от Куинсленд, е човек, чието отстраняване от историята може да има пагубни последици за нас.

Находчив и остроумен, Емлинг се усмихна благосклонно на слушателите си.

— Съвсем доскоро повечето историци се съмняваха в реалното съществуване на този човек. Но след като направихме някои преки наблюдения в миналото, съществуването му се потвърди, а заедно с това и историческата значимост на крал Ай.

Емлинг се обърна към светещата карта, жестикулирайки като истински преподавател.

— Тук виждаме представени Средните векове с всичките бъркотии и разложението на Великата Континентална империя, довели в края на краищата до нейното окончателно рухване. А сега обърнете внимание на Куинсленд. Обстоятелството, че тя остава твърде стабилна държава и успява да запази най-ценното от културата на Империята, което да послужи като основа за развитието на цивилизацията ни по-нататък, до голяма степен е резултат от дейността и влиянието именно на крал Ай.

Новият Началник на „Операции във времето“ вдигна ръка като ученик. Неговият предшественик, както бе съобщено официално, беше заминал с изследователска група на луната или поне на повърхността на Сиргол, вземайки със себе си и полковник Борс.

— Майоре, признавам, че не съм твърде наясно. Самият Ай е бил в някаква степен варварин, нали?

— Да, разбира се, в началото. Но, прибягвайки до известно опростяване на нещата, можем да кажем, че след като се обзавел със собствена страна, която да брани, той се стабилизирал и уравновесил, и я защитавал твърде успешно. Изоставил кръстосването на моретата и тъй като дълго бил варварин и пират — толкова дълго, че бил наясно с всички тънкости на морския занаят — той застанал от другата страна на масата и продължил играта. И играел толкова добре, че варварите предпочитали да воюват с други държави.

Никой нямаше въпроси към Емлинг и той седна. Следващият офицер, който говори, беше един майор от отдела за вероятностен анализ. Информацията му беше поднесена убедително и никак не обнадежди слушателите.