Брат Берсеркер

— Да, като изключим тази малка подробност, съм тип-топ. Май изобщо не съм наранена физически. Само заради болничните формалности трябваше да ме кръстят, за да ми сложат диагноза. Явно доста хора са изпаднали в безпаметност на горния етаж и ще трябва да бъдат именувани наново. Говори се, че повечето данни, записи и отпечатъци са се изгубили, когато се е наложило да се евакуира повърхността.

— Лайза е хубаво име. Мисля, че ви отива.

— Благодаря, сър, — гласът й прозвуча почти непринудено.

Дерън се замисли.

— Знаете ли, чувал съм, че ако човек попадне на пътя на вероятностната вълна на ракетата, преди още тя да се е материализирала, това можело да му причини амнезия. То е все едно да те пуснат в далечното минало, ставаш като изтрита училищна черна дъска.

Момичето кимна.

— Да, докторите мислят, че точно това се е случило с мен вчера. Казаха ми, че съм била с група хора, свалени от горното ниво, което било евакуирано след удара на ракетата. Мисля, че ако съм била с някакви роднини, те може би са загинали заедно с документите ми. Защото никой не дойде да ме потърси.

Това беше обичайна житейска история за Сиргол, но този път Дерън усети болката в нея. От състрадание той смени темата:

— Закусвахте ли вече?

— Да. Тук има автомат, в случай, че ти се доще нещо. Май бих изпила още един плодов сок.

Дерън се върна след минута с картонена чашка оранжева течност, която наричаха плодов сок, чаша чай и няколко ролки с бонбони. Лайза отново се беше заела да изучава телевизионната версия на войната, но гръмкият глас на коментатора вече беше намален до границите на поносимото.

Дерън остави всичко върху ниската масичка, придърпа един стол и когато видя озадаченото лице на Лайза, попита:

— Спомняте ли си нещо от войната?

— Почти нищо… Май тази част на паметта ми е съвсем изтрита. Какви са тези „берсеркери“? Разбирам, че са нещо ужасно, обаче…

— Ами, това са машини. — Дерън отпи глътка чай. — Някои от тях са по-големи от който и да било космически кораб, построен от хората тук или на останалите земни колонии. Могат да се явяват под различни форми и размери, но всички до една са смъртно опасни. Първите са били конструирани преди много векове от някаква раса, която никога не сме срещали, за да се бият в някаква война, за която нищо не знаем. Били са програмирани да унищожават живота, където и да го открият и досега са отишли господ знае колко напред в изпълнението на тази си програма.

Дерън говореше тихо, а думите му сякаш извираха от неизчерпаем извор на горчивина.

— Понякога хората ги побеждават в битка, но част от тях винаги се измъкват невредими. Оцелелите се скриват из неизследваните зони край някоя звезда и там построяват още себеподобни, като дори правят подобрения. И после се връщат. Продължават напред и напред, неунищожими като самата смърт…

— О, не… — прошепна Лайза, съкрушена от страшната истина.

— Съжалявам, нямах намерение да те безпокоя. Поне не толкова рано сутринта.

Той опита да се усмихне. Даваше си сметка, че нямаше уважителна причина да сваля товара на обременената си душа върху плещите на това момиче. Но след като веднъж беше започнал…

— Ние на Сиргол бяхме живи и затова берсеркерите трябваше да ни убият. Но тъй като те все пак са само машини, възприехме всичко като нещастен случай, нещо като космическа шега, като действие от страна на Всевишния, както се казва. Просто няма на кого да отмъстим.

Гласът му пресекна, той отпи от чая и отблъсна чашката.

— Няма ли да дойдат хора от други планети, за да ни помогнат? — попита Лайза.

Той въздъхна. Гласът му стана още по-нисък:

— Някои от тях се бият с берсеркери около техните системи. За да се справим, ще трябва да се събере наистина огромна флотилия, само че политиците и в междузвездни мащаби си играят техните игри, както обикновено. Струва ми се, че помощ ще бъде изпратена само в краен случай… евентуално.

Телевизионният коментатор бръщолевеше разгорещено за страхотните минали победи на луната, на фона на съответен видеозапис. Главният сателит на Сиргол наподобяваше твърде много Луната на планетата Земя. Дълго преди хората или берсеркерите да се появят, кръглото му лице било набраздено от метеоритни кратери, които му бяха придали страховит облик. През последната година обаче, под пороя от нови взривове, лицето на луната на Сиргол бе изчезнало заедно с всички отбраняващи го хора.

— Мисля, че помощта ще дойде навреме — рече Лайза.

„Навреме за какво?“, запита се Дерън.

— Надявам се — отговори й гласно той и усети, че лъже. В този момент по телевизията показваха кадри от дневната страна на Сиргол. Под яростно-синьото небе — все още беше останала малко атмосфера — напукани кални пространства се разстилаха до равния хоризонт. Нищо не се движеше, с изключение на няколко вихрушки от сиво-жълт прахоляк. От изсъхналата кал се издигаха блестящите стоманени останки на някакво нападателно берсеркерско средство, които напомняха твърде много на щръкнали кокали от скелет на отдавна умряло животно.