Братята

— Проучванията ви дават лека преднина. През следващия месец вицепрезидентът ще ви задмине. Нещата ще останат несигурни до средата на октомври. Тогава ще има ядрена криза, която ще разтърси света. А вие, мистър Лейк, ще бъдете месията.

Тази перспектива изплаши дори месията.

— Война? — попита тихо Лейк.

— Не. Ще има жертви, но те няма да бъдат американци. Натли Ченков ще бъде обвинен, а добрите гласоподаватели в нашата страна ще се стекат към урните. Можете да спечелите дори с двайсет процента.

Лейк си пое дълбоко дъх. Искаше да зададе още въпроси, дори евентуално да възрази за кръвопролитията. Но нямаше смисъл. Планът на Теди за действията им през октомври вече беше задействан. Лейк не можеше да каже или направи нищо, за да го спре.

— Продължавайте в същия дух, мистър Лейк. Същото послание. Светът ще стане много по-страшен и ние трябва да бъдем силни, за да защитим своя начин на живот.

— Досега това послание вършеше работа.

— Опонентът ви ще се отчае. Ще ви атакува заради това, че засягате една-единствена тема и че харчите толкова много пари. Ще ви оплюе и ще постигне някакъв напредък. Не изпадайте в паника. Светът ще се преобърне наопаки през октомври, повярвайте ми.

— Вярвам ви.

— Вие ще спечелите изборите, мистър Лейк. Продължавайте да повтаряте същото послание.

— Това и ще правя.

— Добре. — Теди затвори за миг очи, сякаш искаше да подремне. После ги отвори и заговори: — А сега да минем на друга тема. Любопитен съм какви са плановете ви, щом влезете в Белия дом.

Лейк беше озадачен и му личеше.

Теди продължи:

— Трябва ви партньорка, мистър Лейк, първа дама, някоя, която да благослови Белия дом с присъствието си. Да дава приеми и да украси къщата, хубава жена, достатъчно млада, за да има деца. Отдавна не е имало деца в Белия дом, мистър Лейк.

— Вие се шегувате — каза удивено Лейк.

— Харесва ми тази Джейн Кордел от вашия екип. Тя е на трийсет и осем години, умна, образована и достатъчно хубава, макар че трябва да свали седем-осем килограма. Разводът й е приключил преди дванайсет години и отдавна е забравен. Мисля, че от нея ще излезе страхотна първа дама.

Лейк наклони глава и внезапно се разгневи. Искаше да се нахвърли върху Теди, но за миг не можа да намери думи.

— Да не сте се побъркали? — успя да промърмори той.

— Знаем за Рики — заяви Теди хладнокръвно, а очите му пронизваха Лейк.

Лейк се задави, а когато накрая изпусна дъха си, успя само да изрече едно:

— Господи!

Заби за миг поглед в краката си. Тялото му беше сковано от шока.

На всичкото отгоре Теди му подаде лист хартия. Лейк го взе и веднага разпозна копието от последното си писмо до Рики.

Скъпи Рики,

Мисля, че е най-добре да прекратим кореспонденцията си. Пожелавам ти успешно лечение.

Искрено твой,

Ал

Лейк за малко не се впусна да обяснява, че нещата не са каквито изглеждат. Все пак реши да не казва нищо, поне засега. Мъчеха го безкрайни въпроси. Колко знаеха? Как се бяха добрали до писмата? Кой друг знаеше?

Теди го остави да страда мълчаливо. Нямаше закъде да бърза.

Когато мислите му донякъде се проясниха, политикът в Лейк се намеси. Теди му предлагаше изход. Теди му казваше: „Просто ме слушай, синко, и всичко ще бъде наред. Прави каквото ти казвам.“

Затова Лейк преглътна и заяви:

— Аз всъщност я харесвам.

— Естествено. Тя е идеалната партньорка.

— Да. Много е лоялна.

— Спите ли с нея?

— Не. Още не.

— Започнете да го правите. Дръжте се за ръце по време на конгреса. Нека тръгнат клюките, нека природата да си свърши работата. Една седмица преди изборите обявете, че по Коледа ще се жените.

— Голяма или малка сватба?

— Огромна. Светското събитие на годината във Вашингтон.

— Идеята ми харесва.

— Бързо й направете дете. Малко преди встъпването в длъжност обявете, че първата дама е бременна. Ще бъде страхотна новина. Освен това ще бъде толкова хубаво в Белия дом отново да има деца.

Лейк се усмихна, кимна и се престори, че идеята му харесва, а после внезапно се намръщи.

— Някой ще разбере ли за Рики? — попита той.

— Не. Той беше неутрализиран.

— Неутрализиран ли?

— Никога няма да ви пише отново, мистър Лейк. А вие ще бъдете толкова зает да играете с дечицата си, че няма да имате време да мислите за хора като Рики.

— Кой беше тоя Рики?

— Браво, Лейк, това исках да чуя.

— Много съжалявам, мистър Мейнард. Много съжалявам. Повече няма да се случи.

— Разбира се, че няма. Аз притежавам всички писма, мистър Лейк. Не забравяйте това. — Теди забута количката си назад в знак, че срещата е приключила.

— Това беше моментна слабост — каза Лейк.

— Няма значение, Лейк. Грижете се за Джейн. Купете й нови дрехи. Тя работи твърде много и изглежда уморена. Нека си почине. От нея ще стане страхотна първа дама.

— Да, сър.

Теди стигна до вратата.

— И без, повече изненади, Лейк.

— Да, сър.

Теди отвори вратата и излезе.