Братята

— Мислех да обявя кандидатурата си първо у дома, например във Финикс.

— В Мичиган е по-добре. По-голям щат, изпраща за Конгреса петдесет и осем делегати, в сравнение с двайсет и четирите на Аризона. От вас се очаква да спечелите в своя щат. Ако победите в Мичиган в същия ден, значи сте сериозен кандидат. Обявете кандидатурата си първо в Мичиган, а няколко часа по-късно и в своя район.

— Отлична идея.

— Във Флинт има завод за хеликоптери „Трилинг“. Те имат голям хангар и четири хиляди работници. Мога да поприказвам с директора.

— Убедете го — каза Лейк, макар да бе сигурен, че Теди вече е разговарял с шефа.

— Можете ли да започнете да снимате предизборни клипове вдругиден?

— Каквото кажете — рече Лейк, като мислено се отпусна на дясната седалка. Беше станало ясно кой ще кара колата.

— С ваше позволение ще наемем външна консултантска група, от чието име да се снимат клиповете. Ние обаче имаме по-добри хора тук и те няма да ви струват нищо. Не че парите ще бъдат проблем.

— Мисля, че сто милиона ще покрият всичко.

— Би трябвало. Във всеки случай ще започнем работата по клиповете още днес. Надявам се да ги харесате. Ще бъдат мрачни, ще всяват страх и ужас — ще става дума за плачевното състояние на армията ни, за всевъзможните заплахи от чужбина. Ще изплашим хората до смърт. После ще вмъкнем името и лицето ви и няколко думи и за нула време ще станете най-известният политик в страната.

— Славата няма да спечели изборите.

— Славата не, но парите ще ги спечелят. Те ще осигурят телевизионно време и социологически проучвания, а това е достатъчно.

— Ще ми се да мисля, че най-важното е посланието.

— Разбира се, мистър Лейк. Нашето послание е далеч по-важно от данъчните облекчения, осигуряването на работа за представителите на всички раси, абортите, доверието, семейните ценности и всички подобни глупости, на които сме се наслушали. Нашето послание е въпрос на живот или смърт. То ще промени света и ще запази богатството ни. Единствено това интересува хората.

Лейк кимна в знак на съгласие. Американските гласоподаватели биха избрали всеки, който им обещае да защитава икономиката и да пази мира.

— Имам човек, който да води кампанията — каза той. Време беше и сам да предложи нещо.

— Кой?

— Майк Скиара, началникът на предизборния ми щаб. Той е най-близкият ми съветник и аз му имам пълно доверие.

— Има ли опит на национално ниво? — попита Теди, макар да знаеше, че няма.

— Не, но е много способен.

— Добре. Това е вашата кампания.

Лейк се усмихна и кимна. Радваше се да чуе това. Беше започнал да се чуди.

— Някакви предложения за вицепрезидент? — попита Теди.

— Имам предвид едно-две имена. Сенатор Нано от Мичиган ми е стар приятел. Също и губернаторът на Тексас Гайс.

Теди се замисли. Нелош избор, макар че Гайс не беше подходящ. Беше от богато семейство, беше изкарал колежа с хокей, бе играл голф докъм четирийсетата си година, а после бе похарчил цяло състояние от парите на баща си, за да си купи един губернаторски мандат. Освен това Тексас едва ли щеше да представлява проблем.

— Нанс ми харесва — каза Теди.

Значи той ще бъде, за малко да отвърне Лейк.

Разговаряха за пари около час — за първата вълна, която щеше да дойде от различните комитети, за това как да получат милиони веднага, без да събудят много подозрения. После щеше да дойде втората вълна от военната индустрия. Третата щеше да бъде пари в брой от трудни за проследяване източници.

Щеше да има и четвърта, за която Лейк никога нямаше да разбере. В зависимост от предварителните проучвания Теди Мейнард и ЦРУ щяха буквално да изсипят кашони с пари в профсъюзите, църквите за чернокожи и клубовете за ветерани в градове като Чикаго, Детройт и Мемфис, както и в дълбокия Юг. Щяха да намерят местни хора — вече ги набелязваха — и с тяхна помощ щяха да са в състояние да купят всеки глас, който можеха да намерят.

Колкото повече Теди Мейнард размишляваше върху плана си, толкова повече се убеждаваше, че мистър Арън Лейк ще спечели изборите.

Тясната кантора на Тревър се намираше в Нептун Бийч, на няколко пресечки от Атлантик Бийч, макар че никой не можеше да каже къде свършва единият плаж и започва следващият. Джаксънвил беше на няколко километра на запад и се разпростираше към океана с всяка изминала минута. Кантората беше преустроена лятна вила, така че от продъненото канапе на задната веранда Тревър виждаше плажа и океана и чуваше крясъците на чайките. Трудно беше да се повярва, че бе наел това място преди цели дванайсет години. Отначало му харесваше да се крие на верандата, далеч от телефона и клиентите, и да се взира безкрайно във водите на Атлантическия океан.

Беше роден в Скрантън и като всички северняци най-сетне се беше уморил да зяпа вълните, да броди бос по плажа и да хвърля трохи на птичките. Сега предпочиташе да си губи времето затворен в кантората.