Братята

Съдия Спайсър, на когото вече не му липсваше мотивация, заспиваше трудно. Той не се измъчваше нито от вина, нито от самота или чувство за унижение, нито пък беше потиснат от срам, че е в затвора. Той просто броеше парите, пресмяташе лихвените проценти и анализираше разпределението на точките в баскетболни мачове. Оставаха му двайсет и един месеца. Вече му се виждаше краят.

Красивата му съпруга Рита беше минала да го види миналата седмица и двамата бяха прекарали заедно четири часа за два дни. Тя беше отрязала косата си, беше спряла да пие, беше свалила осем килограма и обещаваше да бъде още по-слаба, когато дойде да го вземе след по-малко от две години. След четири часа с нея Джо Рой беше убеден, че деветдесетте хиляди са още заровени зад бараката.

Те щяха да идат във Вегас, да си купят нов апартамент и да кажат на останалия свят да върви по дяволите.

Тъй като операцията по изнудването вървеше толкова добре, Спайсър си намери нов повод за притеснения. Той щеше да напусне Тръмбъл пръв, щастлив и без да се обръща. Ами парите, които щяха да бъдат спечелени след неговото напускане? Ако машинката им продължеше да носи луди пари, какво щеше да стане с неговия дял от печалбата, какъвто безспорно му се полагаше? В крайна сметка идеята беше негова, беше я заел от случилото се в затвора в Луизиана. Отначало Бийч и Ярбър въобще не бяха искали да се включат.

Имаше достатъчно време да измисли стратегия за оттеглянето си, също както и време да намери начин да се отърве от адвоката. Само че това щеше да му струва няколко безсънни нощи.

Писмото от Куинс Гарб от Айова бе прочетено от Бийч:

Скъпи Рики (или който по дяволите си),

Нямам повече пари. Първите сто хиляди бяха изтеглени като заем с фалшива банкова гаранция. Не знам как ще ги върна. Баща ми притежава банката и всичките пари. Защо не му пишеш на него, копеле такова! Евентуално бих могъл да намеря още десет хиляди, ако се разберем да спреш да ме изнудваш. Дотук! Аз съм на ръба на самоубийството, така че не прекалявай. Ти си такъв боклук. Надявам се да те хванат.

Искрено твой,

Куинс Гарб

— Звучи доста отчаяно — каза Ярбър, като вдигна поглед от собствената си купчина писма.

— Кажи му, че ще приемем още двайсет и пет хиляди — добави Спайсър. От долната му устна висеше клечка за зъби.

— Ще му пиша да ги преведе моментално — заяви Бийч, докато отваряше друго писмо, адресирано до Рики.

15

По обяд, когато опитът показваше, че в „Мейлбокс Америка“ има най-много хора, един агент влезе небрежно зад други двама клиенти и за втори път през този ден пъхна ключ в пощенска кутия 455. Върху три рекламни брошури — една от пицария, една от автомивка и една от пощенските служби — той забеляза нещо ново. Бледооранжев плик с размери дванайсет на двайсет сантиметра. Като използваше пинцетите на ключодържателя си, агентът хвана ръба на плика, измъкна го бързо от кутията и го пусна в малко кожено куфарче. Рекламните брошури останаха непипнати.

Пликът бе внимателно отворен от експертите в Лангли. Двете написани на ръка страници бяха извадени и копирани.

Един час по-късно Девил влезе в бункера на Теди с папка в ръка. Девил отговаряше за това, което в Лангли наричаха „кашата на Лейк“. Той даде копия от писмото на Теди и на Йорк, а после го сканира и прожектира на голям екран. Печатните букви бяха големи и се четяха лесно, сякаш авторът се беше старал над всяка дума. Писмото гласеше: