Братството на камъка

— Нали това правим? Няма Господ? Няма ад? Ще залагаме ли, Рей? А какво ще стане, ако има?

— Не, няма!

— Има! Хайде да залагаме. Трябва обаче да си призная, че в едно си прав. Нямам намерение да се самоубивам.

— Тогава ще изключиш ли часовника?

— Не. Имам нещо друго предвид. Една проверка. Точно преди яхтата да избухне ще скочим през борда.

— Но ние сме на мили от брега! И тази ледена вода! Никога няма да успеем да доплуваме до…

— Може би. Чуй какво имам предвид под залагане. Едно време, в средните векове, са проверявали дали някой е грешен като са го хвърляли в ледена вода и са го оставяли да стои там с часове. Ако Господ е решил да му прости, човекът е оставал жив. Мисля си, че ако умрем във водата, това ще означава, че Господ е недоволен от нас. Но това няма да е самоубийство. Защото Той управлява съдбата. Ако ни разреши да живеем и ни остави да стигнем до брега, това ще бъде знак, че не е разгневен. Той просто ни дава възможност да спасим душите си.

Рей потрепери.

— Ти си луд — каза той и се втренчи в черната леденостудена вода. След това погледна към часовника. Оставаха само три минути. — Какво искаш да знаеш? Само го спри…

Насочвайки маузера, Дру поклати глава.

— Всичко зависи от това какво ще ми разкажеш. Дори мога да ти подскажа откъде да започнеш. От „Скалпел“, Рей. От 1980, защото тогава превиши властта си и действията на организацията станаха опасни и неконтролируеми. Беше принуден да напуснеш и разтуриш „Скалпел“. И така ти основа „Риск аналисис“.

— Как разбра? — Рей се вторачи в часовника. — Е, добре, основах частна разузнавателна компания.

Дру съсредоточено го погледна.

— Частна организация за убийства.

— Ние работим за големи компании. А понякога сътрудничим и с други разузнавателни мрежи. Помагаме на контрите от Никарагуа, например. По този начин отклоняваме критиките за намеса на САЩ във вътрешните работи на чужди държави. Тъй като ЦРУ официално не е замесено, това предпазва Конгреса от нападки, а в същото време продължаваме борбата с комунистите в…

— Не ме интересува Никарагуа. Янус! Говори за Янус!

Рей направи нервен жест с ръка.

— Дай ми време. Аз съм…

— Върни ръката си на място или няма да дочакаш бомбата да избухне — Дру стисна още по-здраво маузера.

Рей сграбчи кормилото. Стрелна поглед към цъкащия часовник. Две минути и четиридесет и пет секунди.

— Янус! — повтори Дру.

— Защо? — Рей дишаше ускорено. — Имахме още една поръчка. За Иран. Трябваше да премахнем Аятолаха.

— Да — усмихна се горчиво Дру. — Нашият стар приятел Аятолахът. Интересно как нещата се въртят все около него? Кой ви даде задачата?

— Така и не разбрах. Изпратиха някакъв тип. Винаги съм си мислел, че зад това стоеше Ирак.

Часовникът продължаваше да цъка и Рей ставаше все по-неспокоен.

— Какво значение имаше за кого работим? Просто приех поръчката. Аятолахът беше маниак. Трябваше да се предприеме нещо.

Две минути и двадесет секунди.

— Побързай, Рей!

— Не бяхме в състояние да се доближим до него. Направихме пет опита. Каквото и да предприемахме, той винаги беше осведомен предварително. Затова опитахме нова тактика. О, моля те, изключи… Искахме да накараме Запада да проумее, че той е луд и трябва да бъде отстранен. Трябваше да измислим нещо такова, че Западът и САЩ да се съюзят с Ирак срещу него.

— Янус, говори за Янус!

Часовникът продължаваше да отмерва секундите.

— Ти провали един удар срещу Аятолаха. Бяхме убедени, че си негодник, че си се продал. Но дори и да не беше така, ти беше станал неудобен за нас и не можехме да ти вярваме повече. Мисълта, че трябваше да те отстраня, ми беше противна.

— Но ти се опита да ме убиеш.

— Опитах ли! Аз бях сигурен, че си мъртъв. По-късно, след като основах „Риск аналисис“ и получихме поръчката срещу Аятолаха, ми хрумна, че можех да те използвам, дори и мъртъв.

Една минута и четиридесет секунди.

Рей потръпна конвулсивно.

— Аз измислих Янус. Богът с двете лица. Ти, ренегатът, който работеше за Аятолаха. Тъй като не съществуваше вече, властите щяха да търсят един призрак. Използвах Майк, за да ги държа в напрежение. Той трябваше да се появява от време на време. Но без да върши нищо опасно. Например някой можеше случайно да го заснеме около мястото на бъдещо произшествие. Случаен разговор с хотелски служител, който да го разпознае по-късно, когато полицията разпитва за непознати в района. След като създадохме легендата за Янус, Майк можеше вече да се оттегли. Той понапълня малко, промени си прическата, престана да играе ролята на друг човек, възвърна собствените си навици. Създаде си алиби. Никой не можеше да го свърже с Янус. Междувременно моите хора вършеха същинската работа. Дру, часовника.

— Срещу католическата църква, нали? — Дру така пламна от гняв, че без малко да натисне спусъка. — Ти убиваше свещеници като правеше всичко възможно да изглежда, че са убити от Иран.