Бърз е моят револвер

Фини не беше лесен. Той изплю една псувня и скочи върху мен, преди да успея да се защитя. Удари ме в слепоочието и по челюстта, но аз му праснах един десен в лицето, който го изпрати в една от колоните. Разкъсах ръкава на сакото и се втурнах напред. Този път се оказах истински глупак. Той се хвана за колоната и изстреля един ритник, който уцели корема ми и ме преобърна два пъти. Ако бях престанал да се търкалям, токовете на обувките му щяха да ми счупят гърба. Фини опита още веднъж. Хванах го за крака и той се пльосна на каменната настилка с размазана физиономия.

Повече не биваше да му давам шанс. Едва дишах, но силите ми стигнаха да хвана китката на ръката му в здрава хватка и Фини изкрещя от болка. Лежеше с лице към земята и стенеше, докато аз коленичех на гърба му и извих ръката му почти до врата му. Вените и сухожилията оформяха барелеф под кожата му, а виковете му заглъхнаха в опитите да си поеме въздух.

— Коя беше тя, Фини?

— Върви по дяволите!

Ръката му се счупи на още едно място. Лицето му кървеше от притискането към камъка.

— Какво търсеше там, Фини? Коя е тя?

— Кълна се, не зная… Господи… Спри!

Малко по-силен натиск върху ръката и Фини започна да говори. Едва разбирах какво ми казва.

— Беше една курва, с която се запознах по Крайбрежието. Качих се при нея и заспах. Открадна ми нещо и исках да си го взема обратно.

— Какво ти открадна?

— Нещо за едно момче. Той си плащаше за него и тя ми го открадна. Бяха го фотографирали в стаята с една… О, Боже…

Фини припадна за втори път. Зад мен се разнесе шум от стъпки и се появиха двама работници. Единият от тях, който имаше синина под окото си, стискаше в ръце каменарски чук. Не ми харесваше начинът, по който го държеше.

— Да не сте нещо против, момчета?

Юначагата с насиненото око поклати глава.

— Искахме да сме сигурни, че си е получил заслуженото. Много си разпуска ръцете. Винаги се прави на началник и размахва юмруци. Ако не се страхувахме, че ще загубим работата си, отдавна да сме го подредили.

Другият кимна в знак на съгласие.

Станах и пооправих това, което беше останало от новия ми костюм, после вдигнах Фини и го метнах през рамо. До мен имаше един току-що изкопан гроб с наредени около него столове, очакващ пристигането на новия покойник. Наведох се напред и Фини Ласт полетя шест фута надолу, без да помръдне повече. Надявах се, че ще го намерят, преди да са пуснали ковчега вътре, защото някой можеше дяволски да се уплаши при вида му.

Когато тръгвах, до колата ми се приближи пазачът, за да ми каже няколко приятелски думи и да чуе комплименти за своята работа. Хвърли ми един поглед и замръзна с отворена уста. Издърпах колата назад.

— Доста недружелюбни покойници си имате тук — казах аз.

Глава III

Когато пристигнах в Ню Йорк, валеше като из ведро. Прибрах се, преоблякох се, пийнах бутилка бира, после хапнах в закусвалнята набързо и тръгнах към офиса. Дъждът все още се сипеше, когато намерих място за паркиране два квартала по-далеч и се надявах някое такси да спаси единствения останал ми костюм.

Вече минало вече пет часът, но Велда бе все още там. Пат също. Той ме погледна ухилено и ми махна за поздрав.

— Какво правиш тук? — попитах го аз.

— О, просто се отбих да ти дам малко информация. Велда ми прави добра компания. Много лошо, че не я цениш повече.

— Напротив, ценя я, но нямам случай да го покажа. — Тя изви нослето си в моя посока. — Какви са новините?

— Открихме убиеца на Рижата.

Сърцето ми започна да чука по ребрата.

— Кое е той?

— Едно младо момче. Бил пиян, карал бързо и преминал на червен светофар. Помни, че блъснал някого, но не спрял. Баща му ни се обади.

Трябваше да седна.

— Сигурен ли си, Пат.

— Толкова сигурен, колкото и ти беше сигурен, че е убита предумишлено. — Пат се засмя и продължи: — Сега делото е предадено на друг отдел и мога да си отдъхна. Винаги, когато съм в един впряг с теб, получавам ритници. Би трябвало да си полицай, Майк. Щеше да си ни от полза.

— Да, но се страхувам, че твърде често щях да използвам палката. Ама ти защо си толкова сигурен, че този хлапак е истинският виновник?

— Доколкото можем да съдим, това е бил единственият инцидент на Трето авеню онази нощ. Освен това имаме и неговите признания. В лабораторията изследват колата, следите от удара и дрехите на Рижата, но още преди това той ни каза, че се е постарал да заличи всички следи, които биха могли да останат. Специалистите предполагат, че необикновеният характер на контузиите е предизвикан от това, че Рижата, която е получила страничен удар, си е счупила врата и е паднала в края на платното.

— Тогава трябва да си е одрала кожата.

— Не е задължително. Палтото й е послужило като защита. Всички данни говорят за това. Единствените одрасквания са причинени от падането и от търкалянето, след като е била ударена. Бузите и коленете й бяха одраскани, но това е всичко.

— Идентифицирахте ли я?

— Все още не. С тази работа се занимават в отдела за издирвания на изгубени лица.

— Конски фъшкии.