Бърз е моят револвер

Скъпи Майк! Каква чудесна утрин, какъв прекрасен ден се ражда! Чувствам се обновена и ми се иска да пея на улицата. Не мога да започна с благодарностите, защото думите са нищожни, а сърцето ми — толкова голямо, че каквото и да напиша, ще бъде неуместно. Когато те срещнах, Майк, бях уморена… толкова уморена от правенето на толкова много неща… от които само едно имаше някакво значение за мене. Сега не се чувствам уморена и нещата отново са ясни. Някой ден ще имам нужда от тебе, Майк. Досега нямах никого, на когото да се доверя, и ми беше много трудно. Това не е дружба, защото не сме истински приятели. Това е доверие, а ако знаеше само колко е важно да имаш човек, на когото да можеш да се довериш.

Ти ме направи щастлива.

Твоята Рижа.

О, по дяволите. По дяволите всичко и всички. И особено аз, защото я направих щастлива за половин ден и й помогнах да се добере до място, където животът беше щастлив и не ти се искаше да умреш.

Смачках писмото в юмрука си и го запратих в стената.

Една бутилка бира ме изстуди и аз престанах да се мразя. Когато пресуших четири бутилки, пъхнах празните шишета под умивалника, върнах се обратно, взех писмото и го разгладих на масата. Прочетох го още два пъти, спирайки се на всяка дума. Не беше писмо, което една проститутка можеше да напише. Почеркът и фразите говореха за красноречие, което не се използваше от момичетата, за които тротоарът беше дом. Виждал съм много уличници и съм се забавлявал с тях от едното крайбрежие до другото и знам едно нещо дяволски добре — те са от определен тип. Някои се предлагат просто така, други го правят за пари, но не можеш да различиш едните от другите. И тези, които обираха мръсотията на улицата, я отразяваха във всичко, което правеха, казваха или пишеха.

Рижата беше едно прилично дете. Трябвало е да се откаже от приличието си, за да направи нещо важно. Нещо имаше огромно значение за нея… и някой ден е щяла да ме потърси отново. Окей, тогава бях неин.

Обикновено те не излизат на улицата преди полунощ, но ако бързате, ви отвеждат до публичния дом, а полагаемото си взимат по-късно. Имат жълти лица и очи, които шарят нервно наоколо. Дрънкат дребни монети в джобовете или въртят връзка ключове и цедят думите през зъби.

Точно такъв бе и Коби Бенет. Открих го в една долнопробна кръчма до Кенъл Стрийт. Водеше сериозен разговор с двама хлапаци, които нямаха повече от седемнайсет години. Имаха вид на гимназисти, които за пръв път са излезли, за да похарчат парите на татковците си. Не ги дочаках да довършат. Хлапаците пребледняха, когато ги разбутах, и тихичко се отдалечиха.

— Здрасти, Коби.

Сводникът приличаше по-скоро на натикана в миша дупка невестулка, отколкото на мъж.

— Какво искаш?

— Не това, което продаваш. Между другото, с какво търгуваш напоследък?

— Опитай се да разбереш, свинска муцуно.

Аз изсумтях, хванах с пръсти парченце кожа на бедрото му и го завъртях. Когато лицето му стана сиво, а в ъгълчетата на устата му се появи слюнка, разтворих пръстите си и му поръчах пиене.

— По дяволите, за какво беше това! — изпъшка той, а присвитите му, почти затворени очи ме изгаряха с омраза. Той разтърка крака си и потрепери от болка. — Ами че ти знаеш с какво се занимавам.

— За посредник ли работиш?

— Не, за себе си.

— Коя беше Рижата, дето я убиха миналата нощ, Коби?

Този път очите му се ококориха. Той облиза бавно устните си. Явно бе уплашен. Сви се, сякаш се мъчеше да стане невидим. Може би щеше да си изпати, ако го видеха с мен.

— Във вестниците пишат, че някаква кола я прегазила. Това ли наричаш убийство?

— Не съм споменавал, че е прегазена. Казвам, че е била убита.

— И какво общо имам аз с това?

— Коби… Нима искаш наистина да ти се обидя? — почаках секунда-две. — Е?

Той не бързаше. Вдигна очи и когато срещна моите, обърна се, взе чашата и я изпразни на един дъх. После каза:

— Ти си мръсно копеле, Хамър. Ако не разсъждавах трезво, отдавна да съм те изкормил. Нямах понятие каква е тази Рижа, освен че е курва. Понякога ми се налагаше да работя с нея, но тя постоянно не си беше вкъщи, затова ми се оплакваха от нея и аз я зарязах. Изглежда съм имал късмет, защото точно след това се пусна слух, че е опасно да си имаш работа с нея.

— Кой пусна този слух?