Бърз е моят револвер

След това въпросът с доказателствата. Върхушката не притежава домовете непосредствено и не води документация, по която те могат да бъдат открити. Просто подшушват на някого кой може да се окаже полезен и го оставят да свърши всичко. А неудобните ги отстраняват. За последната година при нас са регистрирани няколко смъртни случая, които имат връзка с това.

— И как ги нарича коронерът?

— Ами в общи линии самоубийства. Освен случая Ръс Бауен. Чувал си за него… управляваше верига от домове и се опитваше да прави независими комбинации. Намерихме го преди няколко месеца надупчен на решето, а домовете му бяха затворени. Не успяхме дори да открием следа, по която да тръгнем. Дори доносниците си затваряха устата, когато споменавахме името му. Да, Ръс беше убит, но останалите случаи бяха класифицирани като самоубийства.

— А твоето мнение какво е?

— Това са убийства, Майк. Няма какво да говорим. Делата още са висящи и някой ден ще заковем типовете, които са зад тях. Не само наемниците, изпълняващи черната работа, но и хората, които са на върха на организацията. Именно те са тези, които искаме… тези, които оплитат в мрежите си невинни деца и ги хвърлят в мръсотия и отчаяние, докато си седят отзад и прибират голямата парса; тези, които могат да убиват и да се хилят безнаказано, когато четат как вестниците наричат убийството самоубийство!

Лицето на Пат се изкриви от омраза. Улових погледа му и го задържах задълго.

— Самоубийство… или нещастен случай, Пат? — попитах отново.

— Да, и двете. Ще ги пипнем и тогава…

Омразата изчезна и лицето му отново стана приятелски настроено, но в очите му се появи нещо ново, което не бях виждал преди.

— Ти си негодник, Майк. Здравата ме изпързаля!

— Нима?

Опитах се да изглеждам невинен, но номерът не мина.

— Зарежи го и минавай към червенокосата. Името й беше Нанси, нали? Какво ще ми кажеш за нея?

Заех се с датския си сладкиш. След като беше киснал достатъчно дълго в кафето, го извадих и изядох, като облизах захарта от пръстите си. Когато запалих цигара, казах:

— Нищо няма да ти кажа, Пат. Просто ти сам стигна до правилната мисъл. От самото начало твърдях, че Рижата е била убита. Сега какво мислиш по въпроса?

Пат сви юмруци и ги притисна към масата. Трудно му беше да говори през стиснати зъби:

— Дяволите да те вземат, Майк. Този случай го опаковахме чудесно. Тя е била убита случайно, няма никакво съмнение. Сигурен съм в това. Толкова съм сигурен, че мога да заложа дясната си ръка срещу един пробит долар. Хората могат да сгрешат, но не и умниците от лабораторията.

Беше забавно да го гледам как си бие главата в стената. Думите му прераснаха в буря от остри звуци и той се облегна на края на масата. Очите му хвърляха мълнии.

— Видях показанията. И ги проверих. Сигурен съм в доказателствата, както и всеки друг, който е зает със случая. Отначало ме накара да танцувам върху горещи въглени, защото допусках, че може би си прав. Но сега зная какво точно е станало и зная, че не си прав. Забележи, не казвам мисля, а зная! Зная, че ти грешиш, а аз съм прав.

— Но… — опитах се да го прекъсна аз.

— Но ти… ти, копеле, ме подлуди отново и започвам да си мисля, че греша дори когато си мисля, че съм прав! Защо не пукнеш!

Отдавна не бях виждал Пат в такова състояние. Ухилих му се и издухах едно кръгче дим около главата му. Образува се нещо като ореол и аз казах:

— „И пушекът обгърна главата му като с венец.“

— Какво?

— Цитат от „Нощ преди Рождество“. Сигурно не можеш да се върнеш толкова назад във времето.

Пат прокара пръсти по косата си и поклати глава:

— Вкара ме в задънена улица. Може би аз нищо не струвам. Какво ли ме кара да се възбуждам от неща като тези? Обикновено съм хладен, спокоен и концентриран. Ръководя офиса си точно и ефективно, но идваш ти и заприличвам на нехранимайко по време на първата си битка във войната на банди някъде по тъмните алеи.

След минута той взе една цигара от пакета Лъки, който му протегнах услужливо, и я напъха в устата си. Когато драснах клечката кибрит и я запалих, казах много тихо:

— Пат, служби като вашата са голямо нещо. Напипвате някаква въшлива малка нишка, разплитате кълбото и престъпникът плаща на обществото за извършеното престъпление. Вие наистина служите на справедливостта. Вършите много повече работа от милион като мене, които работят отделно, но забравяте едно нещо.

— И какво е то? — той отново ставаше саркастичен.

— Възбудата от преследването, Пат. Тръпката от това да пипнеш нещо важно. Точно сега ти си толкова дяволски привързан към неопровержимите си доказателства, че не можеш да допуснеш и още една гледна точка. Откога убийството не може да изглежда като нещастен случай?

— Била е блъсната от кола, Майк. Шофьорът си призна, че е блъснал някого, но е бил доста натряскан, за да си спомни кой е бил. Откриха следи от колата му по нея. Имаме свидетели, които са видели как се е мъкнела мъртвопияна по улицата малко преди да я блъснат. Момчето, което е карало колата, е съвсем нормален гражданин и няма никакви връзки с престъпния свят. Проверихме това.

Кимнах с глава.