Бърз е моят револвер

— И все пак сега започваш да се съмняваш. Прав ли съм?

Той каза нещо неприлично.

— Което си е право, си е право. Караш ме да отхвърля всичко, на което са ме учили, и да се чувствам глупак. И знаеш ли защо?

— Да, но можеш да ми го кажеш още веднъж, Пат.

Този път той се наведе през масата и практически изсъска през зъби:

— Защото точно тук… — той почука с пръст главата си — имаш нещо остро. Може да си добро частно ченге, но си по-добър полицай. Откриваш нещо и го държиш по-дълго от всички други, докато не извлечеш полза от него. Имаш мозък, способност да го използваш и това, което на мен ми липсва — усещане за нещата. По дяволите, иска ми се да те прасна по ухото.

— Престани да се мразиш, Пат. Щеше да ми казваш нещо. Кой стои зад този рекет?

— И аз бих искал да разбера. Знам имената само на няколко момчета, които са заподозрени като съучастници.

— Ще свършат работа.

— Да, ама не. Първо да те чуя какво ще кажеш. Помни, че аз съм този, който трябва да знае всичко. От всички луди неща, които могат да се случат, най-невероятното е ченге и частен детектив да си бъбрят като нас. Хайде, Майк, изпей песничката.

Това можеше да ни отнеме много време и аз поръчах още две кафета и когато ги донесоха, започнах отначало и не спрях, докато не доведох Пат до последните събития. Разказах му всичко, освен разбира се, някои съвсем интимни подробности. Той не се грижеше да проверява всичко; умът му подреждаше всички данни за евентуални бъдещи справки и можех да видя как подрежда фактите един до друг, опитвайки се да измъкне нещо от тях.

Когато приключих, той запали цигара, облегна се назад и се замисли. Когато напълно абсорбира всичко, каза:

— Чудесен сбор от събития имаш, Майк. Сега опитай с теорията.

— Не мога — отвърнах му аз. — Няма откъде да започна.

— Започни с Рижата.

— Била е убита. Това означава, че са имали основание да я убият.

— Същото основание, което и тя е имала, за да се намеси в рекета.

— Може би… а може би основанието се е появило по-късно. Питам се, защо ли са я убили? Излиза, че е била опасна за някого. Но с какво би могло да бъде опасно момиче в нейното положение? Някакви компрометиращи документи? Мислех си за това, но не ми се вярва да е била способна на такова нещо. Кой ще повярва на думите й в съда? Това е жесток рекет и тя едва ли би се забъркала с някой, който има особена тежест в обществото. Ако си е играла с дребните риби, те биха се погрижили чисто и просто да я премахнат, без много да му мислят. Имам усещането, както го наричаш ти, че причината е била доста голяма. Пат, сърдит съм на някого и този някой ще ми плати за нейната смърт!

— Намери мотива и ще откриеш убиеца — посъветва ме Пат. — А какво ще кажеш за Фини Ласт?

— Прилича ми повече на подлец. Когато е дошъл в града, се е завъртял по улиците и попаднал в обкръжението на Рижата. Именно той е способен на шантаж. Според него Рижата е откраднала някакви материали, за които е можел да получи откуп, и тъй като все пак е била това, което е била, думите му не могат да се отхвърлят. Но може да съществува и друга гледна точка. Може да ги е загубил или този, който е бил шантажиран, да си е платил, за да ги види унищожени. Ако на Рижата са платили добре, тя може да ги е вдигнала от него, докато е бил с нея.

— Смяташ ли, че би могъл да я убие?

— Разбира се, но без главоблъсканици. Фини не е артист. Той обича ножовете и пистолетите. Единствената му беда е, че не обича да му се противопоставят. Не, Фини не я е убил. В противен случай Рижата щеше да умре бързо и по един ужасен начин.

Пат дръпна отново от цигарата си.

— А твоят клиент, Майк?

— Бърин-Гроутин? Изключено! По дяволите, той не може да си купи и закачалка, без вестниците да разберат за това. Бърин-Гроутин е човек от друго поколение, Пат. Пари, положение, маниери… Изобщо всичко, което би могло да се очаква от един джентълмен от старата генерация. Твърде много се гордее с името си и трепери да не падне прашинка върху него. Бърин-Гроутин не е глупак. Имал е нужда от защита и е наел Фини, но беше готов да се отърве от него веднага щом разбра, че се е забъркал в тази каша. Стори ми се, че Фини беше започнал да му досажда. Имах усещането, че беше щастлив от това, което се случи на гробището.

— Тогава стигаме до Лола. Какво имаме тук?

— Нищо. Тя познавала Рижата.

— Продължавай, Майк. Тя не е нещо несъществуващо, нали така?

— Можеш да го кажеш още веднъж. — Позволих си слаба усмивка. — Великолепна жена, Пат. Има тяло, което може да накара косата ти да се изправи. Лола е още едно от приличните деца, които са били извратени по начина, за който говореше ти. Само че е поумняла с времето.

— Добре, нека се върнем малко назад. Каза ми, че Коби Бенет и онзи в бара са били наплашени от нещо. Помисли за този вариант.