Бърз е моят револвер

— Ставаш груб, Майк.

— Нямам предвид теб, миличка.

— Зная, но ме боли. Не, не мисля, че Нанси е била способна на такова нещо. Тя би могла да бъде… м-м-м… лоша, но нечестна — никога. Готова съм да се закълна. При други обстоятелства Нанси щеше да бъде жена с достойнство. Нещо я е подтикнало да тръгне по този път. Може би парите. Не зная. Това е един начин за бързо забогатяване, ако нямаш морални скрупули.

— Да допуснем, че парите са причината. Имаш ли някаква идея за какво са й трябвали?

— Точно това не мога да ти кажа. Не си споделяхме тайните, беше просто връзка, която ни позволяваше да живеем заедно.

Това въртене в кръг започна да ми омръзва.

— Добре, хайде да се върнем към системата на „телефонните момичета“. Кой я ръководеше?

За първи път Лола пребледня не на шега. Гледаше ме и в очите й се четеше страх. Устните й бяха плътно стиснати.

— Не, Майк! — едва-едва промълви тя. — Стой по-надалеч от това, моля те.

— От какво се страхуваш, мила?

Начинът, по който казах това, я накара да потъне дълбоко в креслото, докато пръстите й се опитваха да пробият дланите й.

— Не ме карай да ти казвам неща, за които не искам да си спомням!

— Но ти не се страхуваш от нещата, Лола. Страхуваш се от определени хора… Кои са тези хора? Какво те кара да се страхуваш от тях?

Наведох се напред. Бях напрегнат и възбуден. Опитвах се да извлека някаква полза от всяка произнесена от нея дума. Отначало Лола се колебаеше, огледа се недоверчиво, сякаш се страхуваше, че някой може да ни чуе.

— Майк… те са зли и отвратителни. Не ги е грижа какво правят. Те разрушават човешки съдби толкова лесно, колкото харчат един долар. Ако разберат, че съм проговорила, ще ме убият. Да, ще ме убият! И няма да съм първата!

Все едно, че говореше Пат. Страхът изчезна от очите й. На негово място в тях заблестя гняв, но гласът й все още трепереше.

— Пари. Това е единственото нещо, което им трябва, и те го получават. Хиляди, милиони… никой не знае колко. Това са мръсни пари, но добри за харчене. Не става дума само за публичните домове… Нещо по-голямо е. Тази малка сплотена група е организирала всичко така, че никой не смее да гъкне, а ако някой се опита да им върти номера, с него се случва нещо… Майк, не искам и с мен да се случи нещо!

Станах от мястото си и седнах на страничната облегалка на креслото, след това прокарах пръсти по косата й.

— Не се страхувай, рожбо. Нищо няма да ти се случи. Продължавай да говориш… кажи ми всичко.

В отговор Лола закри лицето си с ръце и захлипа неконтролируемо. Можех да си позволя да чакам. След пет минути вече се беше наплакала, но все още трепереше и гледаше с празен поглед ръцете си, издраскани до кръв от ноктите й. Запалих още една цигара и й я подадох. Лола я пое с благодарност, дръпна си и изпусна дим, като се опитваше да намери някакво облекчение.

После обърна подплашените си очи към мен и каза:

— Ако научат, че съм ти казала нещо, че съм се раздрънкала, ще ме убият, Майк. Не могат да си позволят нечий език да се развърже. Не могат да си позволят хората дори да подозират нещо. Страх ме е! Нищо не може да се направи… Системата съществува открай време и ще съществува вечно, докато на света има мъже и жени. Не искам да умра заради нещо такова!

Губех контрол над себе си и затова подбирах много внимателно думите си.

— Момиче — казах й аз, — ти не ме познаваш, но затова пък другите ме познават добре. Те могат да сплашат до смърт почтените граждани, но винаги си подвиват опашките, когато ме видят. Те ме познават. Отлично знаят, че няма да се церемоня с тях, и ако се опитат да бъдат твърди, ще им разпоря корема пред очите им. Имам оръжие и доста често ми се е налагало да го използвам. Аз имам разрешително, но те нямат. И ако някой бъде убит, ще обясня това в съда. Твърде възможно е да си изпатя и да изхвръкна от играта, но ако те натиснат спусъка, ще се насадят на пачи яйца. Аз определям правилата на тази игра. Обичам да стрелям по тези мръсни копелета и го правя при всеки удобен случай. Те го знаят. Именно затова се плашат лесно.

Не се вълнувай. Нищо няма да ти се случи. Дори и да се досетят за източника на информация, няма да направят нищо, защото ще пусна слуха, че ще одера кожата на някой, и още първия път, когато заиграят грубо, ще получат куршум отпред, отзад или направо в челото. Не съм спортист и не ме е грижа къде ще ги застрелям. Играя по техните правила, само че съм по-жесток, и някой ще улучи гроба много бързо…

Ръката ми почиваше на рамото й и Лола се обърна и целуна пръстите ми.

— Ти си чудесен, дори и да ми го казваш сам.

Вече не гледаше толкова уплашено.

Лола дръпна още веднъж от цигарата и издуха пушека, след това посегна към чашите. Когато бяха напълнени, тя ми подаде моята, ние ги докоснахме леко и отпихме по една дълбока глътка. Тя довърши своята на един дъх, след това я сложи обратно на масата. Сега беше готова да говори.