Бърз е моят револвер

— Изглежда никой не знае кой стои зад системата, Майк. Може да е един човек, а може и да са цяла група. Не са ми известни подробности за откупите, но зная как оперира рекетът. Въобще не е случаен метод и вероятно ще бъдеш много учуден, ако разбереш какви хора са въвлечени в нея. Познавам няколко момичета с невероятно обществено положение, а преди това с нищо не бяха по-добри от мен. Просто успяха да се измъкнат навреме и да установят добри контакти по време на „срещите“, а после се омъжиха.

Виждаш ли, системата на повикване е тясно специализирана. За нея избират момичета само от най-високия калибър — красиви, образовани и с обноски, които да не ги отличават от върхушката. Техни клиенти са най-богатите хора. Обикновено ги „наемат“ за някой уикенд в някоя вила или за разходка с луксозна яхта по крайбрежието. Разбира се, има и по-непривлекателни повиквания, но винаги много доходни, например, ако някой поиска да зарадва своя бизнес партньор. Тактическите преимущества от подобен „подарък“ са много по-големи от парите, похарчени за него.

Преди някое момиче да бъде привлечено в системата, дълго време го наблюдават. Всичко започва от това, че в града я виждат с твърде много мъже. По време на контактите си тя се сблъсква с момичета, които вече са в системата. А те на пръв поглед получават всичко без никакви усилия. Запознанствата прерастват в лесни приятелства, правят се определени намеци и скоро момичето започва да си мисли, че след като го прави безплатно, може да го прави и за пари.

Тя споменава този факт и я представят на необходимите хора. Наемат й хубав апартамент, дават й аванс и я регистрират като определен тип жена. Когато има клиент, който се интересува от нейния тип, я извикват или пък уреждат срещата чрез посредник и ти вече си на първата си среща. Подаръците, които получава, момичето може да запази за себе си, а понякога те струват цяло състояние. Част от парите, получени предварително за услугата, се депозират в банковата й сметка.

О, всичко това е лесно и приятно. Просто една чудесна сделка. За времето, през което е на работа, момичето получава и доста солидни премии. С нищо не е обвързана. Ако има късмет да си намери съпруг, съвсем спокойно може да излезе от играта. Именно затова няма изритани. Момичето няма да дрънка, защото няма да е в неин интерес. В противен случай на повърхността ще изплуват предишните й връзки и познанства. От своя страна, организацията не я задържа насила, защото на този свят няма нищо по-опасно от истеричната жена.

Но се случва и някое от момичетата да стане опасно. Съвестта й може да заговори, или да се напие и езикът й да се развърже. Възможно е и у нея да се пробуди алчността, а желанието й да смъкне още повече пари да стане прекалено голямо и придружено със заплахи за разобличаване. Тогава организацията е принудена да се погрижи за себе си. Момичето просто изчезва… или става жертва на нещастен случай. За останалите това е урок. Урок как да се държим.

Аз си научих урока добре. Когато благодарение на непредпазливостта си допуснах да ме заразят, изгубих мястото си в системата. О, те не ми казаха това — едно момиче случайно го спомена. Оказах се без никакви доходи, а апартаментът ми струваше прекалено много. Обърнах в пари каквото имах и започнах да слизам по стълбата. Беше ме срам да отида на лекар, не знаех какво да правя и започнах да пия. Взеха ме други хора, от по-ниска категория, които не се страхуваха от болестта ми. Дадоха ми стая в един дом и аз отново влязох в играта. Трябваше ми много време, за да поумнея, но го направих и постъпих в болницата. Когато излязох оттам, домът беше изгорял. Нанси беше убита и се появи ти.

Лола се облегна назад и затвори очи сякаш бе изтощена.

— А сега имената, Лола — казах аз.

Почти без да отваря очи, тя каза шепнешком:

— Мърей Кендид. Собственик е на няколко нощни клуба, но винаги се намира в Зироу Зироу. Той е посредник. Урежда всичките ни срещи, но не е шефът. Градът е разделен на секции и Мърей Кендид ръководи секцията, където аз работех. Той е опасен човек, Майк.

— Аз също съм опасен.

— Какво мислиш да правиш сега?

— Не зная, рожбо. Не мога да го обвиня без доказателства, дори и да съм сигурен, че съм прав. Законът е на негова страна. Трябват ми факти… какво мога да използвам, за да го притисна?

— Има регистрационни книги, Майк… ако можеш да ги намериш. Те биха предпочели да минат без тях, защото тогава щяха да бъдат напълно чисти, но не могат, тъй като си нямат доверие един на друг.

— Този Кендид има ли книгите?

— Съмнявам се. Той води само временната регистрация, докато всички важни данни се съхраняват у големия бос.

Станах, сипах си още едно питие и го гаврътнах.

— Е, Лола, постъпи добре — казах аз. — Сега зная откъде да започна. Можеш да не се тревожиш. Това няма нищо общо с теб. Живей си спокойно, а аз от време на време ще те навестявам. Вероятно има още неща, които ти знаеш, а аз — не, но засега не мога да кажа какви са те.

Лола стана бавно от креслото и обви ръка около кръста ми. Постави главата си на рамото ми и скри лицето си във врата ми.