Бърз е моят револвер

— Нали не си престанала да мислиш, че си едно мило момиче? Срещал съм всякакви видове жени и смятам, че можеш да се оправяш доста добре… ако искаш, разбира се.

Усмивката й откри трапчинка, която вероятно е била погребана доста отдавна. Тя целуна пръста си и докосна бузата ми с него.

— Харесвам този Майк. Има времена, когато си мисля, че вече не съм в състояние да харесам никого, но теб те харесвам.

Една лампа изгърмя точно над главите ни и заглуши звука от отварящата се врата. Почувствах момъка с гърба си, преди да го видя в огледалото. Беше висок, тъмнокос и начумерен, с вградена мазна усмивка, която минаваше за ноу-хау, и миришеше на евтин брилянтин. Костюмът щеше да бъде много шик в Харлем, с остри подгъви и тегели.

Не говореше на мен, когато каза:

— Здрасти, рожбо.

Червенокосата се обърна едва-едва и устните й се свиха.

— Какво искаш?

Гласът й стана безизразен, а кожата на лицето й се изопна.

— Не се шегувай с мен.

— Заета съм. Разкарай се.

Дангалакът протегна ръка, хвана я за рамото и я извърна рязко към себе си.

— Не ми харесват мръсните ти забележки, Рижо.

Веднага щом се смъкнах от столчето Дребния тръгна към нас, търсейки нещо с ръка под стойката, но като видя физиономията ми, той го остави обратно и застина. Бабаитът също го видя, но той си имаше нещо на ум. Сви зловещо устни и процеди през зъби:

— Омитай се оттук, докато си цял!

По всяка вероятност искаше да се хвърли върху мен, но аз го ръгнах с четири стегнати пръста в корема малко над пъпа и той се преви надве като сгъваемо джобно ножче. Разгънах го с мощен удар в челюстта и на лицето му се появи червеникав белег, който щеше да се задържи известно време.

Обикновено момчетата се задоволяват с това и се усмиряват. Но този не искаше. Той едва дишаше, обаче ме псуваше с разбити устни и в същото време ръката му неконтролирано се плъзгаше към мишницата. Рижата стоеше, притискайки с ръка устата си, докато Дребния ни изквака да прекратим всичко, но беше твърде уплашен, за да се приближи до нас.

Позволих му да стигне почти до ръкохватката, после измъкнах своя 45-калибров патлак, така че всички да можеха да го видят. Само за ефект го притиснах към челото му и вдигнах предпазителя. В настъпилата тишина се разнесе остро прещракване.

— Само да пипнеш желязото си и ще ти пръсна шибаната глава. Давай, само се опитай да направиш едно движение, въшка такава — казах аз.

Той наистина се раздвижи, но само за да припадне. Реших, че няма да му навреди, ако полежи малко в безсъзнание. Дребния бе получил тикове в рамото. Червенокосата изплашено гледаше към Зализания, ужасена до смърт. Накрая тя каза:

— Не биваше да правиш това за мен. Тръгвай си бързо, моля те, преди да се е свестил. Той… той ще те убие!

Докоснах нежно ръката и.

— Кажи ми нещо, Рижо. Наистина ли мислиш, че ще може?

Тя прехапа устни и очите й потърсиха лицето ми. Нещо я разтресе мощно.

— Не. Не. Не мисля така. Но, моля те, върви си. Заради мен. — В гласа й се усещаше настоятелна молба.

Усмихнах й се отново. Тя беше в беда и уплашена до смърт, но все още си оставаше мой приятел. Извадих портфейла си.

— Направи нещо за мен, Рижо — пъхнах в ръката й три петдесетачки. — Махни се от улицата. Утре слез в града и си купи прилични дрехи. Купи си сутрешния вестник и си потърси работа. Това, с което се занимаваш, е бавно самоубийство.

Не обичам, когато ме гледат така, защото по този начин се гледат само младоженците или богомолците в църквата.

Зализания на пода бавно идваше на себе си. Отвори очи и ги прикова в портфейла ми. Погледът му залепна върху значката ми на частен детектив, която се намираше там, и само палецът ми, все още на спусъка, го възпря да не посегне към гърмящата си играчка. Наведох се и измъкнах патлака от кобура под мишницата му, после го сграбчих за яката и го изритах през вратата.

На ъгъла имаше полицейска колонка за повикване и аз се възползвах от нея. След няколко минути до тротоара спря полицейска кола и два булдога се изсипаха от нея. Кимнах на шофьора.

— Здрасти, Джейк!

— Здрасти, Майк. Какво става? — попита той.

Вдигнах Зализания и го сложих на крака.

— Този шегобиец искаше да си поиграе с мен — казах и протегнах револвера му 32-ри калибър с къс ствол. — Мисля, че няма разрешително за него, така че можеш да го затвориш за незаконно носене на оръжие. Утре ще натисна където трябва за обвинението. Знаеш къде да ме намериш.

Ченгето взе пистолета и натика Зализания в колата. Той все още псуваше, когато тръгнах към бримката си.

Събудих се рано сутринта. Имах нужда точно от тези четиридесет и осем часа, за да се наспя. Взех един смесен душ, за да прогоня остатъците от съня от очите си, след това застанах пред огледалото и ударих сутрешния бръснач. Въпреки това не се чувствах свеж. Очите ми бяха червени и подути. Изглеждах така, сякаш бях изорал бакенбардите си, вместо да ги обръсна. Най-накрая се почувствах по-добре. Мисълта за една голяма чиния бекон с яйца ми даде сили да се облека и да реша, че денят би трябвало да започне с по-свястна храна.