Бърз е моят револвер

Заведе ме в кубическата дупка над лабораторията и ми кимна към едно кресло. Докато палех цигара, той придърпа телефона, помоли за някакъв допълнителен номер и скоро бе свързан.

— Тук е Чембърс. Искам да разбера дали успяхте да установите самоличността на онова момиче, дето го е блъснала кола.

Изслуша отговора и се намръщи.

Почаках, докато остави слушалката и попитах:

— Е, какво?

— Нещо необикновено — смърт поради счупване на врата. Едно от момчетата не харесало гледката и те изчакват с причината за смъртта, докато не се направи ново изследване. Имаш ли нещо да ми кажеш.

— Нищо. Бях с нея в нощта, преди да бъде убита.

— Така ли?

— Беше проститутка. Почерпих я с кафе в бара и си поговорихме.

— Спомена ли как се казва?

— Не. Всичко, което успях да измъкна, беше прякорът й — Рижата. Това стигаше за момента.

Пат се облегна назад в креслото.

— Значи не знаем коя е тя. Дрехите й са нови, в чантичката й са намерени шест долара, няколко дребни монети и нито един белег по тялото, по който да я идентифицираме. На Дрехите няма клеймо от пералнята.

— Знам. Дадох й сто и петдесет долара, за да се облече прилично и си намери подходяща работа. Очевидно е успяла.

— Ставаш великодушен!

Тонът му беше като на Велда и аз се ядосах.

— По дяволите, Пат! Не ми говори и ти тези глупости! Не мога ли да си поиграя на светец за пет минути, без някой да ме подиграва за това? Виждал съм достатъчно такива като нея, може би повече, отколкото ти си виждал. Мислиш, че някой ще им протегне ръка за помощ? Как пък не! Но ако могат, ще ги изцедят до последната капка. Харесвах момичето; това променя ли нещата? Да, беше проститутка, но не се опитваше да ме сваля и аз й направих услуга. Може би е потънала в мечти за бъдещето и е забравила да си отваря очите, като е пресичала, и виж какво стана. Винаги, когато се докосвам до нещо, то загива.

— Чакай, Майк, не ми скачай. Знам как се чувстваш… странното е, че изглежда си излязъл от ролята си.

— О, много съжалявам, Пат. Това ме изкарва от нерви.

— Най-малкото ми даде ценна информация, с която да продължа разследването. Щом си е купила нови дрехи, можем да открием къде е сторила това. Ако имаме достатъчно късмет, можем да открием старите й парцали и да намерим клеймото на пералнята.

Каза ми да го почакам и запраши надолу по коридора. Останах пет минути сам и проклинащ хората, които оставяха децата си без надзор. Има дяволски много начини да умреш. Те просто те завличат в някоя дупка и ти виждат сметката, а наоколо няма никой, освен червеи — червеите обаче не могат да викат. Пат сигурно щеше да открие коя е тя. Ще положи малко повече усилия в издирването и скоро родителите й ще се появят, изкривени от мъка. Не че ще помогне много, но най-малкото щях да се почувствам по-добре.

Пат се върна доста кисел. Можех да се обзаложа, че знаех какво ще ми каже.

— Долу изследваха тази следа. Продавачите в магазина твърдят едно и също… взела е със себе си старите дрехи, когато е облякла новите.

— Тогава трябва да ги е оставила вкъщи.

— Аха. Не ги е носила със себе си, когато е била намерена.

— По дяволите, това също не ми харесва, Пат. Когато едно момиче си купува нови дрехи, тя не иска дори и да гледа старите, а това, което тя носеше, когато се срещнахме, беше отдавна излязло от мода. Вероятно ги е хвърлила някъде.

Пат протегна ръка към масата и взе бележника си.

— Според мен най-доброто, което можем да направим, е да публикуваме снимката й и да се надяваме, че някой ще я познае. Същевременно ще изпратим няколко човека да разследват около мястото, където си я срещнал. Това устройва ли те?

— Да. Предполагам, че не може да се направи нищо повече.

Той сгъна вестника, но преди да успея да му кажа къде се намираше барът, влезе лаборантът в бяла престилка и му подаде листата с отчета. Пат погледна написаното, очите му проблеснаха и ме изгледа странно.

Не можех да разбера за какво става дума, затова го зяпнах на свой ред. Без да каже дума, той ми подаде отчета и освободи лаборанта с кимване на глава. Информацията беше същата, която ми даде и Пат, но долу в ъгъла някой беше добавил нещо с разкривен почерк. Ясно се казваше, че макар вероятно смъртта да е настъпила вследствие на нещастен случай, не се изключва и възможността за убийство. Такова счупване на врата можеше да стане само при изключително странно стечение на обстоятелствата.

За първи път, откакто познавах Пат, той реагира като полицай.

— Много любопитна история ми разказа, Майк. На каква част от нея трябва да повярвам? — Гласът му пращеше от сарказъм.

— Върви по дяволите! — отвърнах му аз хладно, макар че отвътре ме изгаряше.

Прекрасно разбирах какво става в мозъка му на бюрократ. Точно защото си бяхме подвили опашките при няколко заплетени случая, той си мислеше, че нарочно му ги пробутвам.

— Ти не беше лошо момче, Пат — казах аз бързо. — Преди си правехме услуги, без да си задаваме въпроси, нали? Някога да съм ти стоварвал нещо на главата?

Той се опита да отговори нещо, но аз го прекъснах: