Бърз е моят револвер

— Това е всичко. Просто исках да знаеш. Сега съм зает. Смъртен случай. Трябва да напиша рапорт.

— Някой от нашите познати ли?

— Една бардама от Зироу Зироу Клъб.

Ръката ми стисна слушалката.

— Как изглежда тя, Пат?

— Блондинка на около трийсет години. Патологът мисли, че е самоубийство. Намерено е писмо.

Не ми трябваше да питам как се казва. В Зироу Зироу може би имаше цяла дузина блондинки, но аз не се съмнявах за коя става дума.

— Самоубийство ли е, Пат?

Явно тонът ми не му хареса.

— Безусловно.

— И се казва Ан Майнър!

— Да… Ти… откъде…

— Тялото в моргата ли е?

— Да.

— Чакай ме там след двайсет минути, чу ли?

Пристигнах след четирийсет и пет. Пат крачеше нетърпеливо отвън. Когато видя физиономията ми, поклати глава.

— Сякаш само преди миг си излязъл оттук — каза той. — Понякога умрелите изглеждат по-добре от теб.

Влязохме. Пат дръпна покривалото.

— Познаваш ли я?

Кимнах.

— Във връзка с делото Санфорд?

Пак кимнах.

— По дяволите, Майк! Патологът е напълно сигурен, че става въпрос за самоубийство.

Взех крайчето на покривалото от ръцете му и покрих лицето на Ан.

— Убита е, Пат.

— Добре, приятелю, хайде да отидем някъде и да поговорим.

— Не съм гладен.

Спомних си изминалата нощ. Усмихнатата светлокоса искаше да се убеди, че тялото й все още можеше да привлича вниманието на мъжете. Но бе привлякла не само моето внимание…

Пат ме дръпна за ръкава.

— Аз пък съм гладен и моргата не е в състояние да намали апетита ми. Искам да зная по какъв начин явното самоубийство ще се превърне в убийство.

Наблизо имаше специализирано заведение за италианска кухня. Пат поръча спагети и бутилка червено вино.

— Както знаеш, името й е Ан Майнър. Работела е като бардама в клуба на Мърей Кендид. Преди това е била танцьорка в разни барове, а още по-рано — стриптийзьорка. По думите на колегите й в последно време не била много на себе си. В прощалното й писмо пише, че не е успяла да намери своето място в живота и е уморена от всичко това. Сравнихме почерка й с други документи.

— Фалшифициран е!

— Не, Майк. Експертите го потвърдиха.

— Все пак трябва да се провери!

Пат наведе очи, когато видя израза на лицето ми.

— Ще го направя.

Той премести чинията със спагетите, гребна с вилицата и задъвка старателно.

— Според нас всичко е станало по следния начин: призори е отишла на моста при Ривърсайд Драйв, свалила е шапката си, обувките, сакото… оставила ги е на земята, а върху тях е поставила чантичката си и е скочила. Явно не е умеела да плува, а и роклята се е закачила за нещо под водата. Към осем и половина на брега дошли деца да ловят риба и първо намерили вещите, а после и нея самата. Едно от децата повикало полиция.

— Кога е настъпила смъртта?

— Приблизително пет часа преди откриването на тялото.

Сипах си вино и отпих.

— През изминалата нощ до два и четирийсет бяхме заедно.

Очите на Пат заблестяха.

— Продължавай.

— Питах я за Рижата и Ан ми даде чантата й, пълна с детски дрехи, съвсем нови.

Той кимна.

— Изглеждаше ли ти уплашена? Или потисната от нещо?

— Имах работа с напълно нормална и щастлива жена. Това не е самоубийство.

— По дяволите, Майк! Аз…

— Кога ще правят аутопсията?

— Днес… Веднага! Отново ме караш да се съмнявам! Няма да се учудя, ако се окаже, че са я натъпкали с арсеник!

Пат остави вилицата, бутна шумно стола назад и тръгна към телефона. Когато се върна, той каза:

— Заключението ще бъде готово след два часа.

— Обзалагам се, че нищо няма да даде.

— Защо?

— Защото има някой, който е невероятно хитър!

— Или ти си невероятно глупав.

Запалих и му се усмихнах, припомняйки си всичко, което знаех за удавниците.

— Не можеш да разчиташ на глупостта ми.

— Мислиш ли, че това има връзка с Нанси?

— Да.

— Тогава ми дай доказателства, Майк. Без тях не мога да направя нищо.

— Ще ги имаш.

— Кога?

— Когато този, който знае достатъчно, падне в ръцете ни.

Пат се зае отново със спагетите, а аз довърших бутилката. Тъкмо приключи с храненето, когато го извикаха на телефона. След пет минути се върна и се усмихна.

— Теорията ни се провали. Специалистите са направили нова проверка на бележката. Няма никакво съмнение, че е написана от нея. Изключено е. Избий си това от главата.

Намръщих се, защото не можеше да има никаква грешка. Пат ме гледаше внимателно.

— Сега сам разбираш, че ще ми вземат делото.

— Остава аутопсията.

— Искаш ли да присъстваш?

Поклатих глава.

— Не, по-добре да се поразходя.

— Добре. — Пат погледна часовника си. — Обади ми се след два часа. Ще си бъда в офиса.

— И още нещо…

Пат се усмихна.

— Чудех се кога ще ме помолиш.

— Сега нямам време за такава колосална работа. Провери, моля те, всички болници. Искам да зная дали Нанси Санфорд е лежала в гинекологично отделение.

— Непременно, Майк.

— Благодаря.

Платих, взех си довиждане с Пат и тръгнах безцелно по улицата, подсвирквайки си някаква мелодия. Какъв чудесен ден, прекрасен… Само за убийства!

Да, всичко беше направено толкова чисто, че полицията не можеше да го нарече убийство… засега. Но аз можех. Можех да се закълна. Блондинката просто беше задавала въпроси не където трябва и някой бе решил, че трябва да й се затвори устата.