Бунтовници

крия Джаниин, която в момента, изглежда, е най-уязвима.

стреля.

Всъщност изобщо не става дума за избор.

Свивам вежди. Ако Джаниин говори чрез Макс, значи

- Хайде! - казвам. После се втурвам по стълбите, а ос­

вижда какво става, щом знае, че Джак го държи. Протягам

таналите ме следват неотстъпно. На долното ниво на

се напред, за да погледна към сградите от другата страна

моста верните на кастата Безстрашни водят престрелка

на моста. Отляво к о р и т о т о на реката прави завой и на

с изменниците. Джак е невредим и стои превит надве, а

самия край на брега стои ниска стъклена постройка. Сигур­

един от охраната е преметнал ръка през гърба му. Хуквам

но т я е там.

още по-бързо. Пресичам моста и дори не поглеждам назад.

Тръгвам предпазливо по обратния п ъ т към метална­

Чувам стъпките на Тобиас. Само т о й успява да ми нас-

та дъга, която поддържа моста и стълбището към Уокър

могне.

Драйв. Тобиас незабавно поема след мен, а Шона потупва

Забелязвам стъклената сграда. Вече съм на метри от

Лин по рамото. Но Лин в момента е заета с нещо друго.

нея. Стискам зъби и правя последно усилие. Не си чувствам

Мислите ми бяха прекалено ангажирани с Джаниин. За­

краката, едва усещам земята под себе си. Но още преди да

т о в а съм пропуснала кога Лин е извадила пистолета и е за­

стигна вратата, забелязвам движение в алеята отдясно.

почнала да се катери нагоре по моста. Шона зяпва и очите

Рязко свивам и тръгвам натам.

й започват да гледат диво, когато Лин се залюлява напред,

По алеята т и ч а т т р и фигури. Едната е с руса коса. Дру­

сграбчва ръба на моста и премята ръка отгоре. Пръстът

гата е висока. Третата е Питър.

й натиска спусъка.

Препъвам се и едва не падам.

Макс си поема рязко въздух и притиска гърдите си с

- Питър! - изкрещявам. Той вдига пистолета, Тобиас

прави същото зад гърба ми и ние замръзваме неподвижно

само на метри един от друг. Русата жена зад Питър - най-

вероятно Джанийн - и високият изменник от Безстраш­

ните свиват зад ъгъла. Въпреки че нямам оръжие, н и т о

план, понечвам да хукна след т я х и сигурно щях да го напра­

вя, ако Тобиас не беше сложил ръка на рамото ми и не ме

Г Л А В А

беше заковал на място.

Д В А Д Е С Е Т И В Т О Р А

- Ти си изменник - крясвам на Питър. - Знаех си. Знаех си!

Вик разцепва въздуха. Гласът е женски и издава силна бол­

ка.

Шона лежи по очи на земята, ризата й е подгизнала от

- Май приятелите ти имат нужда от т е б - подмята

кръв. Лин се е свила до нея. Гледа я втренчено. Не помръдва.

Питър с ехидна усмивчица, или по-скоро с оголени зъби - не

- Аз съм виновна - нарежда т я . - Не трябваше да стре­

мога да определя. Той продължава да ме държи на прицел. -

лям в него. Не трябваше...

Имаш избор. Или ни остави да си ходим и им помогни, или

Забивам поглед в кървавото петно. Куршумът я е прос­

ще умреш, докато ни преследваш.

трелял в гърба. От м я с т о т о си не мога да разбера дали

Едва не изкрещявам. И двамата знаем как ще постъпя.

още диша, или не. Тобиас допира два пръста отстрани на

- Дано пукнеш! - казвам.

шията й и кимва.

Отстъпвам заднешком към Тобиас, който също тръгва

- Трябва да се махаме от т у к - казва. - Лин, погледни ме.

гърбом назад, докато двамата не стигаме края на алеята,

Аз ще я нося и нея много ще я боли, но това е единствени­

после се обръщаме и побягваме.

ят ни изход.

Лин кимва. Тобиас прикляква до Шона и пъха ръце под

т я л о т о й. Повдига я и тя започва да стене. Втурвам се да

му помогна да прехвърли отпуснатото й тяло през рамо.

Гърлото ми се свива и аз се закашлям, за да освободя поне

малко от напрежението.

Тобиас с усилие се надига и всички се отправяме към Жес­

т о к а т а борса - Лин върви начело с насочен пистолет, а аз

съм последна. Вървя заднешком, за да наблюдавам какво ста­

ва зад нас, но никой не ни преследва. Според мен изменни­

ците на Безстрашните са минали в отстъпление. Въпреки

т о в а трябва да се уверя, че е наистина така.

- Ей! - провиква се някой. Юрая тича към нас. - Зийк

трябваше да им помогне за Джак... О, не! О, не! Шона!

- Не сега - остро го срязва Тобиас. - Тичай в Жестоката

не означава просто да пропилееш живота си! Ако още вед­

борса и доведи лекар.

нъж направиш подобно нещо, с двама ни е свършено.

Но Юрая стои к а т о закован и само гледа.

Не съм очаквала от него точно това.

- Юрая! Тръгвай Веднага\ - викът на Тобиас прокънтява

- Ти да не ми поставяш ултиматум?! - Старая се да го­

из улицата - няма нищо, което да го заглуши. Юрая най-

воря тихо, за да не чуят останалите.

после се обръща на пети и хуква към Жестоката борса.

Той клати глава.

До т а м има по-малко от километър, но пъшкането на

- Не, казвам ти един прост факт. - Устните му са се

Тобиас под т е ж е с т т а на товара, насеченото дишане на

превърнали в тънка линия. - Ако продължаваш да рискуваш

Лин и мисълта, че кръвта на Шона изтича, правят т о в а

живота си без причина, ще се превърнеш в поредния Без­

разстояние безкрайно. Наблюдавам как мускулите по гърба

страшен, пристрастен към високия адреналин, който само

на Тобиас се изопват и свиват при всяко мъчително вдиш­