Бунтовници

гледа как да си достави поредната доза. Лз няма да ти съ­

ване и дори не чувам звука от стъпките ни. В ушите ми

действам за това. - Той изстрелва с горчивина всяка дума. -

звучат единствено ударите на сърцето. Когато най-накрая

Аз обичам Трие Дивергента, която мисли самостоятелно,

стигаме входа, имам чувството, че всеки момент или ще

не се ръководи единствено от лоялността си към каста­

повърна, или ще припадна, или ще закрещя с пълно гърло.

та и не е идеалният образец за кастова принадлежност. Но

Пред входа ни посрещат Юрая, мъж от Ерудитите

Трие, която с всички сили се стреми към самоунищожение...

със сресана настрани коса, която прикрива плешивото му

Нея не мога да обичам.

теме, и Кара. Те разпъват чаршаф. Тобиас полага Шона вър­

Иска ми се да крещя. Но не от гняв, а от страх, че т о й

ху него и лекарят незабавно се заема за работа, разрязвайки

наистина е прав. Ръцете ми треперят и аз сграбчвам края

ризата й на гърба. Не искам да виждам раната от куршума.

на ризата си, за да не проличи.

Тобиас застава пред мен, лицето му е зачервено от пре­

Той опира чело в моето и затваря очи.

умора. Иска ми се да ме прегърне като след последната ата­

- Вярвам, че ти все още си някъде т у к - прошепва съвсем

ка, но т о й не го прави, а и аз не опитвам да посегна първа.

близо до устните ми. - Върни се.

- Не мога да гадая какво става с т е б - казва той, - но ти

После леко ме целува, а аз съм твърде стъписана, за да го

пак напълно безсмислено рискува живота си...

- Не рискувам безсмислено живота си. Опитвам се да се

спра.

жертВам, както направиха и родителите ми, както...

Той се връща при Шона, а аз стърча върху една от ем­

- Ти не си к а т о родителите си. Ти си едно шестнайсет-

блемите с везни на пода във фоайето в пълно недоумение.

годишно момиче...

+ + +

Озъбвам се насреща му.

- От доста време не сме се виждали.

- Как смееш...

Присядам на леглото срещу Тори. Тя седи с опънат върху

- Което не може да проумее, че с т о й н о с т т а на само­

купчина възглавници крак.

жертвата се определя от нейната жизнена необходимост, а

- Така е - отвръщам. - Как се чувстваш?

- К а т о простреляна. - По устните й заиграва усмивка. -

то усетих и докато ми разказваше за брат си в задната

Чух, че и на т е б ти е познато т о в а усещане.

стаичка на ателието за татуировки. Преди симулацион-

- Аха. Страхотно е, нали? - Но единственото, за което

ната атака бих нарекла това жажда за справедливост, даже

мисля сега, е куршумът в гърба на Шона. Ние с Тори поне ще

стръв за отмъщение, но сега разпознавам без колебание

се оправим след раняването.

жаждата за кръв. Това ме плаши, но аз я разбирам. А т о в а

- Успя ли да научиш нещо интересно от срещата на

сигурно би трябвало да ме плаши още по-силно.

Джак? - п и т а т я .

- Ще свикам срещата - обажда се Тори.

- Няколко неща. Имаш ли представа как може да свикаме

среща на Безстрашните?

+ + +

- Мога да го уредя. Едно от предимствата да си т а т у -

и ст при Безстрашните е... че познаваш почти всички.

Безстрашните са се струпали в празното простран­

- Точно така - казвам. - Освен т о в а имаш репутацията

ство между редиците двуетажни легла и вратите, които

на бивш шпионин.

са здраво залостени с увити около дръжките усукани чар­

Тори свива устни.

шафи - най-добрият катинар, който Безстрашните могат

- Това почти го бях забравила.

да направят с подръчни средства. Не се съмнявам, че Джак

- Ами ти откри ли нещо интересно? Докато шпиони­

Канг ще приеме условията на Джанийн. Значи, ние вече не

раше, искам да кажа.

сме в безопасност тук.

- Задачата ми беше свързана основно с Джанийн Ма-

- Какви бяха нейните условия? - п и т а Тори. Седи на

тюс. - Тя гневно поглежда ръцете си. - Трябваше да разбера

стол между няколко двуетажни легла, раненият й крак е из­

как прекарва времето си. И още по-важно, къде точно го

пънат напред. Обръща се към Тобиас, но неговите мисли

прекарва.

явно се реят някъде другаде. Подпрял се е на едно от легла­

- Значи не е стояла само в кабинета, така ли?

та със скръстени на гърдите ръце и е забил поглед в пода.

Тори не отговаря веднага.

Прочиствам гърлото си, преди да отговоря.

- Мисля, че мога да ти имам доверие, Дивергент. - По­

- Тя имаше т р и условия. Ерик да бъде върнат на Еруди­

глежда ме с крайчеца на окото си. - Тя има частна лабора­

т и т е . Имената на всички, които не са улучени от иглите

тория на последния етаж. Мерките за сигурност т а м са

със симулационния серум, да им бъдат дадени. И да отка­

направо драконовски. Когато се опитах да се вмъкна въ­

р а т Дивергентите в централата на Ерудитите.

тре, ме разкриха.

Поглеждам към Марлийн. Тя отвръща на погледа ми с

- Доколкото схващам, си се опитвала да влезеш, а не да

малко тъжна усмивка. Сигурно се тревожи за Шона, която

шпионираш - казвам. Тя отбягва погледа ми.

все още е при лекаря на Ерудитите. Лин, Хектор, родите­

- Мислех, че ще е по-... целесъобразно, ако Джанийн Матюс

лите им и Зийк са с нея.

не преживее още дълго.