Бунтовници

съдим, защото това касае и нас - намесва се Юрая. - Според

къде съм могъл да знам, че брат ми не работи срещу нас, да

мен никой не трябва да се предава.

не би да го наблюдавам непрекъснато. Какво ли не бих дал

- Никой ли? - натъртвам.

да светна един в муцуната на т о я , д е т о й е отровил ума.

- Никой! - намръщено отвръща Юрая. - Мисля, че вмес­

- Няма нужда да даваш каквото и да е - обажда се Юрая. -

то т о в а трябва да ги нападнем.

Майка й седи ей там. Давай, светни й един.

- Така - произнасям бавно. - Значи, предлагаш да напад­

Проследявам погледа му към жена на средна възраст със

нем жената, която може да накара половината от хората

т у к да се самоубият. Звучи страхотно.

ДаВам си сметка, че съм прекалено груба. Юрая излива

Ускорявам крачка и широко разтварям очи, за да прого­

съдържанието на бутилката в гърлото си. После толкова

ня картината на нападението от мислите си. Трябва да се

силно стоварва шишето на масата, че се плаша да не се

махна далече от тук, далече от м я с т о т о , където ме напад­

пръсне на парчета.

на един от приятелите ми; където Питър наръга Едуард

- Не ми говори така - изръмжава.

в окото; откъдето заслепената армия мои приятели пое

- Извинявай - казвам. - Но ти знаеш, че съм права. Най-

смъртоносния си поход към сектора на Аскетите и поста­

добрият начин да спасим живота на половината хора от

ви началото на цялото т о в а безумие.

нашата каста, е като пожертваме един-единствен живот.

Устремявам се право към м я с т о т о , където за последно

И аз не знам какво очаквам. Може би Юрая, който о т ­

се чувствах сигурна и защитена: малкия апартамент на То­

лично знае какво ще последва, ако никой от нас не се преда­

биас. В мига, в който доближавам вратата, вече се усещам

де, доброволно да се жертва. Но т о й е забил поглед в земя­

по-спокойна.

т а . Няма да го направи.

В р а т а т а не е плътно затворена. Побутвам я с крак.

- Тримата с Тори и Харисън решихме да увеличим охра­

Той не е вътре, но аз не си тръгвам. Сядам на леглото, съ­

ната. Дано, след като вече всички са наясно с атаките, да

бирам юргана с две ръце и заравям лице в него, вдишвайки

успеем да ги предотвратим - казва Тобиас. - Ако и т о в а

дълбоко аромата му. Той е почти изветрял, защото Тобиас

не помогне, тогава ще помислим за друго решение. Край на

отдавна не е спал тук.

спора. Но засега никой нищо няма да предприема. Ясно?

В р а т а т а се отваря и Тобиас се вмъква вътре. Ръцете

Когато го казва с въпросително вдигнати вежди, т о й

ми омекват и юрганът пада в скута ми. Как ще обясня при­

гледа само мен.

съствието си? Нали уж съм му бясна?

- Ясно - отговарям, но не го гледам в очите.

Не е намръщен, но устните му са толкова силно стисна­

т и , че ми става ясно - т о й е бесен на тен.

+ + +

- Не се прави на идиот - казва.

- На идиот ли?

След вечеря се опитвам да се върна в спалното помеще­

- Лъжеш ме в очите. Каза, че няма да се предадеш на Еру­

ние, където спах предишната нощ, но не мога да се насиля

д и т и т е , но излъга. Ще бъдеш пълен идиот, ако го напра­

да мина през вратата. Вместо това тръгвам безцелно по

виш. Затова недей.

коридора, плъзгайки пръсти по каменните стени, заслуша­

Избутвам завивката настрани и ставам.

на в ехото от стъпките си.

- Не се опитвай да го представиш, че е толкова прос­

Неволно се озовавам до чешмичката, където ме напад­

то - отвръщам. - Защото не е. Знаеш не по-зле от мен, че

наха Питър, Дрю и Ал. Тогава разпознах Ал по миризмата -

така е най-правилно.

все още помня аромата на лимонова трева. Но вече не го

- Точно сега ли реши да се държиш като Аскет? - Гласът

свързвам с моя приятел, а с чувството на безпомощност,

му изпълва с т а я т а и страх пронизва гърдите ми. Гневът

докато ме влачеха към бездната.

му идва прекалено внезапно. Твърде необяснимо. - Досега

разправяше наляво u надясно, че си прекалено голям егоист,

към себе си.

за да бъдеш една от тях. А сега, когато става дума за твоя

- Това е аьжа - казва, преди да ме целуне отново.

живот, ще се правиш на герой. Какво ти става?!

Но греши. Не трябва да забравя в какво съм се превърна­

- Какво става с mebl\ Измират хора. М я т а т се право от

ла, н и т о е редно да му позволявам да ме целува, когато съм

покрива. А аз мога да предотвратя т о в а да се повтори.

наясно какво ще направя съвсем скоро.

- Ти си прекалено значима, та просто... да умреш. - Той

Но толкова го желая. О, така го желая!

тръска глава. Отказва дори да ме погледне - очите му сно­

Повдигам се на пръсти и обвивам ръце около него. Опи­

в а т между стената зад мен и тавана, но не спират върху

рам длан между плешките му, а с другата обхващам врата

лицето ми. Толкова съм стъписана, че даже не мога да се

му. Усещам дъха му върху дланта си и гърдите, които се

ядосам.

надигат и спускат, и знам, че е силен, твърд, неудържим.

- Изобщо не съм толкова значима. Всички ще се справят

Всичко, което искам да бъда, но не съм. Не съм.

отлично и без мен - казвам.

О т с т ъ п в а назад, притегляйки ме след себе си, и аз зали­

- На кого му пука за другите?! Ами «j?