Бунтовници

Разплискваме вода по целия под на банята, когато и два­

Хората от кастата на Аскетите не украсяват къщите

мата се потапяме във ваната, за да отмием сапунената

си, защото се смята за себеизтъкване, но т у к има всичко

пяна. От водата ми става студено, аз треперя, но не ми

онова, което е позволено. Купчина тетрадки. Малка книж­

пука. Той взима кърпа и започва да ми бърше ръцете.

на лавица. И, колкото и да е странно, малка статуетка от

- Аз не... - Гласът ми звучи така, сякаш някой ме души. -

синьо стъкло върху раклата.

Всички от семейството ми са или мъртви, или предатели.

- Майка тайно ми даде това, когато бях малък и ми каза

Как мога да...

да го скрия - обяснява т о й . - Сложих я на раклата, преди да

В думите ми няма никакъв смисъл. Тялото ми се раз­

тръгна от тук в деня на церемонията. За да може после да

търсва от ридания, те т р е с а т мозъка ми, всичко. Той ме

я види. Малко предизвикателство.

притиска към себе си и водата накисва краката ми. Пре­

Кимвам. Необичайно е да съм на място, което толко­

гръдката му е силна. Заслушвам се в ударите на сърцето му

ва добре е съхранило един-единствен спомен. Тази стая е

и след малко установявам, че неговият ритъм ме отпуска.

шестнайсетгодишният Тобиас, който е готов да избере

- Сега аз съм т в о е т о семейство - казва.

Безстрашните, за да избяга от баща си.

- Обичам те - отвръщам.

- Хайде да се погрижим за краката ти - предлага т о й .

Казвала съм го само веднъж досега - преди да тръгна

Но не помръдва, а само гали с върховете на пръстите си

към централата на Ерудитите, но тогава т о й спеше. Не

вътрешната страна на лакътя ми.

знам защо не го казах, когато можеше да ме чуе. Може би се

- Добре - казвам.

страхувах да му доверя нещо толкова лично като моята

Влизаме 6 общата баня и аз се отпускам на ръба на вана­

привързаност към него. Или се боях, че не знам какво е да

т а . Той присяда до мен, опрял ръка на коляното ми, докато

обичаш някого. Сега обаче смятам, че най-страшното е да

пуска водата и слага запушалката на канала. Водата шурти

кажеш нещо малко преди да е станало прекалено късно. Пре­

във ваната и покрива палците. Кръвта ми я оцветява в

ди да е станало прекалено късно за мен.

розово.

Аз му принадлежа, т о й ми принадлежи и така ще бъде

Тобиас прикляква във ваната и поставя единия ми крак

занапред.

в скута си, попивайки по-дълбоките рани с кърпата. Нищо

Той ме гледа, без да откъсва очи. Стиснала съм здраво

не усещам. Даже когато сапунисва ходилата ми. Водата във

ръцете му за опора и чакам да реши какво да ми отговори.

ваната става сива.

- Кажи го пак - намръщено казва т о й .

Взимам сапуна и го прехвърлям в шепите си, докато ръ­

- Тобиас - повтарям, - обичам т е .

цете ми не се покриват с бяла пяна. Посягам и прокарвам

Кожата му е станала хлъзгава от водата и от него лъха

пръсти по ръцете му, внимателно проследявайки всяка гън­

миризма на пот, а ризата ми залепва по ръцете му, когато

ка върху дланите и разстоянията между пръстите. При­

ме прегръща. Притиска лице в шията ми и ме целува точно

я т н о ми е да върша нещо, да почиствам нещо и отново да

над яката, после по бузата, по устните.

го докосвам.

- И аз те обичам - казва.

- Благодарение на изключителната ми сила - отвръща

т я . - Да не те е шамаросал някой, Трие? Едната ти буза

направо гори.

Явно не съм нащипала другата достатъчно силно.

- А, не. Това е просто... утринна руменина.

Г Л А В А

Опитвам да се шегувам, сякаш пробвам да говоря непо­

Т Р И Д Е С Е Т И С Е Д М А

знат език. Кристина се разсмива, може би малко по-шумно,

отколкото заслужава моята шега, но аз оценявам усилието

й. Юрая подскача няколко пъти върху леглото, докато се

примъква към края.

ТоО лежи go мен, докато заспивам. Очаквам да ме мъ­

- А сега е т о нещата, за които никой от нас не говори -

ч а т кошмари, но явно съм прекалено уморена, защото не

обявява т о й . После ме посочва: - Ти едва не умря, някакъв

сънувам нищо. Когато се събуждам, него вече го няма, но на

откачен кифладжия те спасява и сега всички сме въвлечени

леглото до мен са оставени сгънати чисти дрехи.

не на шега във война, а безкастовите са ни съюзници.

Ставам и тръгвам към банята. Чувствам се като одра­

- Кифладжия?! - повтаря Кристина.

на - кожата ми сякаш е остъргана и от всеки полъх на въз­

- Това е от жаргона на Безстрашните - подхилва се

духа смъди леко, но постоянно. Не паля лампата в банята,

Аин. - Приема се за непростима обида, но вече никой не го

защото знам, че нейната светлина е бяла и ярка като в ла­

използва.

гера на Ерудитите. Къпя се на тъмно, едва различавайки

- Точно защото е страшно обидно - потвърждава Юрая

сапуна от балсама, като все си повтарям, че от тук ще

и кима.

изляза силна и преродена, че водата ще ме издери.

- Напротив, защото е страшно тъпо и н и т о един от

Преди да напусна банята, силно щипя бузите си, за да им

Безстрашните с поне капка разум в главата няма да каже

придам цвят. Това е глупаво, знам, но не искам да ме виж­

такова нещо, камо ли да си го помисли. Кифладжия. Ти как­

д а т немощна и изтощена.

во, да не си на дванайсет?!