Бунтовници

кастовите в много привлекателна светлина.

Свободната ръка на Едуард се стрелва към гърлото му,

- Не ме интересува как ще го направи само и само да го

т о й го стиска и опира зъбите на вилицата право в адамо­

махне от Безстрашните. Въпреки че ми спаси живота, пак

вата му ябълка. Питър замръзва на място и кръвта нахлува

не го харесвам.

в лицето му.

- Дано не се налага да се тревожим за кастовите разли­

- Дръж си езика зад зъбите в мое присъствие - ниско

чия, когато всичко т о в а приключи. Според мен така ще е

казва Едуард, - или следващия път ще ти пробия гърлото.

много по-добре.

- Престанете вече - намесва се Евелин. Едуард пуска ви­

Не отговарям. Точно сега не ми се иска да споря с него.

лицата и освобождава Питър. После прекосява с т а я т а и

Н и т о да му напомням, че няма да е толкова лесно да убе­

сяда до онзи, който му извика „Еди!" преди малко.

дим Безстрашните и Прямите да се б и я т рамо до рамо

- Не знам дали успя да го разбереш досега - обажда се То­

с безкастовите срещу кастовата система. Това може да

биас, - но Едуард е малко лабилен.

предизвика нова война.

- Вече го схванах - отвръщам.

Външната врата се отваря и влиза Едуард. Днес върху

- Явно онзи Дрю, който помогна на Питър в нападени­

превръзката му е нарисувано синьо око с полуспуснат кле­

е т о с кухненския нож - продължава Тобиас, - след като го

пач. Комбинацията между т о в а огромно око и иначе краси­

изхвърлиха от Безстрашните, се е опитал да се присъеди­

в о т о му лице е едновременно гротескна и забавна.

ни към същата група безкастови, в която е бил и Едуард.

Обърнали внимание, че Дрю не се вижда никъде наоколо?

- Еди! - високо го поздравява някой. Но здравото око

на Едуард вече се е впило в Питър. Той се втурва през ста­

- Едуард убил ли го е? - питам.

ята, почти избивайки консервата с храна от нечия ръка.

- Почти - отговаря Тобиас. - Явно заради т о в а другият

Питър се присвива в сянката на вратата, сякаш се опитва

трансфер - май името й беше Мира - е напуснала Едуард. Не

да стане невидим.

е могла да го понесе.

Едуард спира на сантиметър от Питър, после се хвърля

При мисълта за полумъртвия Дрю в ръцете на Едуард

към него, сякаш се кани да забие юмрук в лицето му. Питър

не усещам нищо. Дрю нападна и мен.

- Не ми се говори за т о в а - казвам.

нения.

- Дадено - отвръща Тобиас. После докосва рамото ми. -

Всички избухват в смях. Тогава ми хрумва, че може би

Трудно ли ти е пак да си в къща на Аскети? Мислех да те

т о в а е всъщност истинската каста на Тобиас. Те не се о т ­

питам по-рано за това. Можем да идем на друго място, ако

личават с някакви специални добродетели. Приемат к а т о

искаш.

свои всички цветове, всякакви дейности, всички доброде­

Дояждам в т о р а т а филия. Всички къщи на Аскетите

тели и всички недостатъци.

са еднакви, тази дневна е същата като нашата и т о в а би

Не разбирам какво ги свързва и ги държи заедно. Един­

ми навяло спомени, ако се огледам по-внимателно. Всяка су­

ственото общо помежду им, доколкото ми е известно, е

т р и н през щорите се процежда достатъчно светлина, за

че са се провалили. Но каквото и да ги обединява, т о , из­

да може баща ми да чете. Тракането на иглите за плете­

глежда, е напълно достатъчно.

не на мама вечер. Но нищо не ме задушава при тази мисъл.

Имам чувството, че най-после виждам Тобиас такъв, ка­

Това все пак е нещо.

къвто е в действителност, а не какъвто го познавам от

- Не ми е лесно - отговарям, - но не е толкова зле, кол­

нашата връзка. Тогава наистина ли го познавам добре, щом

к о т о си мислиш.

досега не съм виждала тази негова страна?

Тон вдига вежди.

- Честна дума. Симулациите в централата на Ерудити­

+ + +

те... някак успяха да ми помогнат да издържа. - Свивам веж­

ди. - Или пък обратното - по-скоро ми помогнаха да не се

Слънцето клони към залез. Секторът на Аскетите оба­

напрягам толкова да издържа. - Така звучи по-точно. - Ня­

че няма намерение да утихва. Безстрашните и безкастови­

кой ден сигурно ще ти разкажа всичко. - Гласът ми е някак

те бродят из улиците, едни - стиснали бутилка, други - с

отнесен.

пистолет в ръка.

Той докосва бузата ми и въпреки че се намираме в стая,

Отпред Зийк бута инвалидната количка на Шона пред

пълна с хора, огласявана от разговори и смехове, бавно ме

къщата на Алис Брюстър, бившия лидер на Аскетите. Два­

целува.

мата не ме виждат.

- По-полека, Тобиас! - провиква се мъжът от лявата ми

- Направи го пак! - настоява т я .

страна. - Ти не си ли възпитаван от Дървените? Щ о т о си

- Сигурна ли си?

мислех, че вие само се държите за ръце.

-Да!

- Тогава как ще си обясниш, че и Аскетите раждат

- Добре, тогава... - Зийк се затичва, бутайки количката

деца? - вдига вежди Тобиас.

Когато се отдалечава толкова, че едва го виждам, т о й се

- Те идват на бял свят, водени единствено от силата

вдига на мускули на ръчките, така че краката му вече не

на волята - намесва се жената, седнала на подлакътника на

докосват земята и двамата политат надолу по улицата.

креслото. - Ти т о в а не го ли знаеше, Тобиас?

Шона пищи, Зийк се смее.