Бунтовници

тази задача, но накрая по вина на Джанийн всичко тръгна

Маркъс въздъхва.

в погрешна посока. Защото тя отказва да направи онова,

- Вярно е, че родителите ти умряха за теб. Но майка

което се очаква от нас. И дори прибягна до убийства.

ти онази нощ беше в централата на Аскетите не да те

Доведени тук.

спасява. Тя дори не знаеше, че си т а м . Опитваше да опази

Главата ми жужи от наученото. Стискам здраво ръба

от Джанийн файла с информацията. Когато разбра, че си

на пейката под себе си.

на крачка от смъртта, се втурна да те спасява и остави

- Какво трябва да направим? - питам почти шепне-

файла в ръцете на Джанийн.

шком.

- Тя не представи нещата по този начин - отвръщам

- Вече ти казах достатъчно, за да се убедиш, че не съм

разгорещено.

лъжец. Колкото до останалото, наистина не съм спосо­

бен да ти го обясня. Позволих си да ти разкрия част от

- Излъгала те е, защото така е трябвало. Работата е

истината, защото ситуацията заплашва да се превърне в

там, Беатрис... Майка ти е била наясно, че може и да не

бедствие.

излезе жива от централата на Аскетите и въпреки т о в а

рискува. Тя с готовност би пожертвала живота си за този

файл. Разбираш ли?

Аскетите са готови да умрат за всеки човек, било то

приятел или враг, щом обстоятелствата го изискват. Ве­

роятно заради това трудно оцеляват в опасни ситуации.

Но малко са нещата, заради които биха пожертвали живо­

та си. Те не ценят много от физическия свят.

Г Л А В А

Ако той наистина казва истината и мама е била готова

да умре, за да стане публична тази информация... Аз съм спо­

Т Р И Д Е С Е Т И О С М А

собна на всичко, за да довърша започнатото от нея.

- Опитваш се да ме манипулираш, нали?

- Предполагам - отвръща той, докато сенките изпъл­

ват очните му кухини като тъмна вода. - Но това е нещо,

Не бързам да се връщам в къщата на Итън. По пътя се

което ти сама ще трябва да решиш.

опитвам да си спомня какво ми каза мама, когато ме спаси

от удавяне в резервоара по време на симулационната ата­

ка. Нещо от рода, че е наблюдавала влаковете от самото

начало на атаката. „Докато не те открих, не знаех как да

действам. Единствената ми цел беше да те спася."

Сега, докато се вслушвам в гласа от спомените си, каза­

ното добива друг смисъл. „Докато не те открих, не знаех

как да действам." В смисъл, не знаех как да спася и теб, и

файла. „Единствената ми цел беше да те спася."

Тръскам глава. Дали точно това бяха думите й, или сега

нагаждам спомените си според онова, което ми каза Мар­

къс? Няма как да разбера. Единственото, което ми остава,

е да реша дали да се доверя на Маркъс, или не.

Докато той е вършил жестоките си, зловещи дела, об­

ществото ни не е било разделено на „добри" и „лоши". Жес­

токостта не прави човека нечестен, както и храбростта

не го прави задължително добър. Маркъс не е само добър

или само лош, а и двете едновременно.

Е, може би повече лош, отколкото добър.

Но това не означава, че лъже.

В дъното на улицата пред мен забелязвам оранжевото

зарево на пожар. Разтревожена, ускорявам крачка и виждам,

че пламъците излизат от големи варели с човешки ръст, на­

В тълпата се надигат викове, които започват от ре­

редени по тротоара. Наоколо са се насъбрали Безстрашни

диците на безкастовите и се подемат от Безстрашните,

и безкастови. Съвсем тясно празно пространство очер­

сякаш всички сме части от един общ организъм и следваме

тава граница между двете групи. Най-отпред с т о я т Еве­

командите на едно общо съзнание. Само че аз не съм сигурна

лин, Харисън, Тори и Тобиас.

какво да мисля, н и т о как се чувствам. Част от мен също

Забелязвам Кристина, Юрая, Лин, Зийк и Шона отдясно

надига глас за унищожението на всички Ерудити и на онова,

на групата Безстрашни и заставам до тях.

за което те милеят.

- Къде се губиш? - пита Кристина. - Търсихме те под

Поглеждам към Тобиас. Изражението му нищо не под­

дърво и камък.

сказва; т о й стои извън осветеното от огъня простран­

- Отидох да се поразходя. Какво става тук?

с т в о и почти не се вижда. Чудя се какво ли мисли за всичко

- Най-после ще ни кажат каква е стратегията за атака -

това.

изпреварва я Юрая и по всичко личи, че едва се сдържа.

- Съжалявам, че трябва да го кажа, но онези от вас, кои­

- Аха - казвам само.

то са уцелени от предавателите на симулацията, трябва

Евелин вдига ръце с обърнати напред длани и безкасто­

да останат т у к - взима думата Тори, - защото може да

вите утихват. Те са no-дисциплинирани от Безстрашни­

бъдете активирани като оръжие на Ерудитите във всеки

т е , на които са нужни още трийсетина секунди, за да се

един момент.

у кротят.

Малобройни гласове се о п и т в а т да протестират, но в

- През последните седмици разработихме стратегия за

общи линии никой не е изненадан от т о в а решение. Веро­

б и т к а т а с Ерудитите - започва Евелин, а ниският й глас се

я т н о си дават сметка какво може да постигне Джанийн

лее без усилие. - Сега, когато е вече готова, бихме искали да

чрез симулацията.

ви я представим.

Лин недоволно простенва и поглежда Юрая.

Евелин кимва към Тори, която подхваща след нея:

- И сега какво, трябва да остапет\