Черна дупка

С вик на отвращение, Рийз се хвърли с двата си юмрука напред. Усети как те потъват в изпотена плът; Кокалът изгрухтя задъхано, падна назад и се приземи сред натрошено гнездо от кости. Рийз избърса лицето си, подскочи из мрежата от кости и започна да се катери по посока на светлината, докато избутващите го нагоре крака трошаха ребрата и пръстите на скелетите. Най-сетне стигна вътрешната страна на повърхността, но с яд осъзна, че е загубил ориентация; повърхността от кожа се простираше над него като някакъв обширен таван, компактен и без никаква светлина по него. С приглушен вик, той блъсна с ръце меката материя и разкъса пластовете й.

Най-сетне стигна до въздуха на Мъглявината.

Издърпа се нагоре през дупката и легна изтощен, взирайки се нагоре в червеникавокафявата звездна светлина.

Рийз потърси Горд. Бившият инженер го прие при себе си, без да каже нито дума и момчето се хвърли на земята, след което заспа непробудно.

По време на следващите смени остана при Горд, като двамата прекарваха по-голямата част от времето в пълно мълчание. Рийз се накара насила да пие — дори придружи Горд на една екскурзия до вътрешността на малката планета, за да напълнят нови сфери, — но не можа да се насили да яде. Горд го наблюдаваше мрачно в сумрака на колибата.

— Не мисли за това — каза. Той пусна парче месо в устата си, подъвка жилавата материя, след което го глътна. — Виждаш ли? Това просто е месо. И или правиш така, или умираш.

Рийз остави едно парче месо да лежи върху дланта му, като си представяше как го слага в устата си, сдъвква го и го поглъща.

Не можеше да го направи. Захвърли парчето в един ъгъл на колибата и се обърна на другата страна. След известно време чу бавните стъпки на Горд, който отиваше да вземе отпадъчната храна.

Така си минаваха смените и Рийз усети как силите му го напускат. Като прокараше ръка по остатъците от униформата си, усещаше как ребрата му са започнали да се броят през покриващата ги плът, а и главата му май доста се въртеше.

Напевите на Кокалите сякаш пулсираха, както кръвта пулсира във вените.

Най-накрая Горд сложи ръка на рамото му. Рийз се изправи в седнало положение, а светът около него се завъртя.

— Какво има?

— Китът — отговори Горд с нотка на вълнение. — Приготвят се да тръгват на лов за него. Трябва да дойдеш и да видиш това, Рийз; дори при тези обстоятелства гледката е невероятна.

Рийз внимателно стана и последва Горд навън от колибата.

Като се огледа изтощено, той различи обичайните групи от възрастни, насядали в малките си кръгове по колибите. Те пееха монотонно и ритмично. Дори децата изглеждаха като поразени от някаква магия: те седяха напрегнато в групички до възрастните, пееха и се поклащаха, доколкото им позволяваха възможностите.

Горд бавно се разхождаше по малката планета. Рийз го следваше с препъване; сега изглежда цялата колония вече пееше, така че повърхността от кожа пулсираше като барабан.

— Какво правят?

— Съблазняват кита. По някакъв начин песента примамва това същество все по-близо.

Объркан и раздразнен, Рийз каза:

— Та аз не виждам никакъв кит.

Горд приклекна на земята.

— Почакай малко и ще видиш.

Рийз седна до Горд и притвори очи. Постепенно пеенето си проправи път в съзнанието му и по едно време той започна да се поклаща в синхрон с циклично повтарящите се ритми; обхвана го настроение на спокойно приемане, дори на гостоприемство.

Дали музиката трябваше да накара и кита да се почувства така?

— Горд, откъде мислиш, че идва думата „кит“?

Инженерът сви рамене.

— Ти си бил Учен. Ти трябва да ми кажеш. Може би на Земята е имало някакво огромно същество с това име.

Рийз почеса разбърканата брада по лицето си.

— Чудя се как ли е изглеждал земният кит…

Очите на Горд се разшириха.

— Може би е бил нещо като това — предположи той и посочи.

Китът се издигна над хоризонта от кожа като някакво огромно, полупрозрачно слънце. Масивното му тяло представляваше сфера с ширина от около може би петдесет метра, което караше планетата на костите да изглежда като джудже; през прозрачната му кожа се виждаше как органите му работят в синхрон като огромни машини. Предната повърхност на кита беше снабдена с три сфери с размерите на човешко тяло. Начинът, по който те се въртяха, фиксирайки се върху малката планета и най-близките звезди, настойчиво напомняше на Рийз за очи. Към задната част на тялото бяха прикрепени три огромни перки; тези полуокръжности от плът бяха големи колкото основната сфера, но леко се въртяха, свързани с тялото посредством дебели ивици месо. Китът се спусна във въздуха, перките му минаха на не повече от двайсет метра над главата на Рийз и облъхнаха усмихнатото му лице със студен въздух.

— Фантастично! — възкликна той.

Горд се усмихна едва-едва.

Като продължаваха монотонно да пеят, Кокалите наизлязоха от колибите си. Погледите им бяха вперени в кита, а в ръцете си носеха копия от кост и метал.

Горд се наклони съвсем близо до Рийз и каза на фона на песента: