Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

— Уморен съм и съм зает с много дела, но чувството ми за дълг не ми позволява да оставя благородни мъже като вас във властта на неизвестността. Дойдох, както бях обещал, да съставя нова гръцка управа, така че гърци и турци да заживеят в разбирателство и мир. Осведомиха ме, че всички вие сте правомислещи люде, които против волята си сте вдигнали оръжие срещу мен. Сега, когато сте загубили града, вие желаете да ме провъзгласите за свой император и да поставите в разположение на моята младежка неопитност своите способности и опит в управлението, за да може гръцкият народ без съмнение да се подчини на моята власт. Вярно ли е това?

Пленниците оживено завикаха, че са готови да му служат според способностите си. Мехмед сбръчи чело, огледа се наоколо и запита с пресилена изненада:

— Къде е гръцкият народ?

Султанските придружители и събраните на площада войници също се огледаха и, викайки, повториха въпроса:

— Къде е гръцкият народ?

Скоро те изритаха напред шепа оковани в белезници, полуголи и ужасени жени и старци, посочиха ги с пръст и закрещяха:

— Емире, бащице, погледни! Ето го гръцкия народ! Мехмед кимна високомерно и рече:

— Нека вашият собствен народ ви е свидетел. Ще обещаете ли да се закълнете във вашия Бог и във вашите светци, че сте готови да целунете кръста като гаранция за подчинение и потвърждение на вашата клетва, и че сте готови да ми служите до смърт, независимо от това как ви карам да ми служите и на каква длъжност ви въздигам?

Пленниците се развикаха и се прекръстиха, давайки да се разбере, че бяха готови да се закълнат в кръста. Само няколко от тях останаха безмълвни и със сбръчени вежди изучаваха султана.

— Нека бъде вашата воля — заяви Мехмед. — Сами пожелахте това. Коленичете един след друг и изпънете хубаво вратовете си, за да може моят палач да ви отсече главите. По този начин ще ми служите най-добре и най-вярно, а главите ви ще въздигна на колоните, близо до главите на вашите храбри сънародници. Аз не постъпвам нечестно спрямо вас, тъй като вие току-що се заклехте да изпълнявате моите заповеди, независимо от това какви са те.

Гърците го гледаха, все едно че гръм ги беше ударил. Те яростно закрещяха и размахаха юмруци, а някои от тях се нараниха на върховете на копията, опитвайки се да нападнат султана. Други пък казаха:

— Братя, нека умрем като мъже, след като сами сме си изкопали този гроб.

Мехмед вдигна ръка и с престорена благоразположеност извика:

— Нищо не ви пречи да създадете гръцко управление в своя християнски рай, тъй като гърците там са многократно повече от гърците, които останаха в Константинопол. Побързайте, за да можете по-скоро да разпределите почетните длъжности помежду си.

Думите му бяха знак за палачите, които веднага пристъпиха напред. Войниците хващаха пленниците за ръцете и ги поваляха на колене. Кръв като от фонтан пръсна от разрязаните артерии и глави се затъркаляха към султана, който заповяда да ги подредят в редица по балюстрадата, докато площадът на Аркадий не бе обграден от изцапани с кръв и сълзи глави с разкривени в ужасяващи гримаси лица.

Мехмед се обърна към вцепенените старци и жени и каза на развален гръцки:

— Със собствените си очи станахте свидетели, че не идвам като победител, а като освободител, тъй като ви освобождавам от хилядолетното потисничество на императори и нобили. Сами сте си виновни за бедите, които ви постигнаха, защото не се осъзнахте навреме да се освободите от това робство и да се обърнете за помощ към мен. Но страданията ви скоро ще свършат. Затуй аз гарантирам на всеки оцелял живота, къщата и имота му, и всички бегълци, които се завърнат, ще се ползват със същите права. Аллах е милостив и справедлив, както сами ще се уверите. Толкова дълго са ви мамили, ограбвали и унижавали, та не знаете какво означава истинската свобода. Но аз ще накарам този град така да процъфти, както никой дори не е сънувал. Той ще е най-прекрасния драгоценен камък в моята чалма и с превъзходството си ще владее над Изтока и над Запада.

Мехмед нареди на ковчежника си да даде по десет аспри на всеки от събраните на площада гръцки роби, за да откупят свободата си. Това беше добра цена, тъй като роби, които са ранени или негодни, на пазара не струват и една сребърна пара. Ала жените и старците, които бяха преживели един ден на ужаси, кланета и изнасилвания, стояха замаяни и апатични, без да разбират какво им се случва.

Огледах подгизналия от кръв площад с учудване, изправих се пред султана и казах:

— Ами куропалат Лукас Нотарас? Не го виждам тук. Какво ще е неговото място в твоите справедливи намерения?

Мехмед ме погледна благосклонно, закима с глава и помоли:

— Имай търпение, Ангеле. Изпратих да доведат него и синовете му, но те се бавят.

После изпитателно ме погледна и продължи:

— Нотарас е скрил дъщеря си от мен и казва, че тя не съществува. Затуй проводих своя бял евнух да доведе по-малкия му син за мое удоволствие. Той е красив младеж и аз желая баща му сам да ми го предостави, за да правя с него каквото си пожелая.