Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Тялото си иска своето, но сънят дълго не ме задържа. Писах, писах, докато мастилото не започна да изглежда кървавочервено в очите ми. Дори незначителни и второстепенни събития описах, за да потисна тъгата си. Но кой би могъл да отсъди кое е незначително и кое — второстепенно? В божиите теглилки комарът тежи също толкова много, колкото и слонът.

Пак е нов ден. И Божието слънце не престава да грее над земята. Небето е ярко синьо. Топлите състрадателни слънчеви лъчи галят както добрите люде, така и лошите. Ще трябва отново с отворени очи и уши да стъпя навън и да изпия до дъно своята чаша. Добре поне, че погина тя, моята любов, за да не види този ден.

30 май 1453

Тази сутрин пред вратата на моята къща се появи чауш и застана на пост. Разбрах, че султан Мехмед не ме беше забравил. Мануил му приготви нещо за ядене. Нито един от тях не ме обезпокои.

Чаушът не ме спря, когато понечих да изляза. Той просто ме последва, придържайки се на разстояние от двадесетина стъпки.

По улиците и площадите труповете започват да подпухват. Гарвани от Европа и от Азия са се събрали на огромни ята. Кучета вият из дворовете, а някои от тях вече са подивели. Лочат кръв и ръфат лицата на убитите.

През нощта султанската войска странно е променила външния си вид. Чаушите могат да бъдат разпознати по зелените кафтани, а еничарите по белите фесове, но останалата част от войниците е предрешена като за някакъв див и ужасен празник. Говедар, който вчера бе ходил бос, сега се разхождаше с меки обуща и наметало от коприна и кадифе. От раменете на обезобразен от шарка негър виси тежък, обшит със злато и сърма плащ. Според правилата на исляма всички са се пречистили и измили, но вонята от разлагащите се тела виси над града и прониква навсякъде.

Грабителството продължава, но по-организирано. Всяка къща се изпразва от мебелите и кухненските принадлежности. Безбройна върволица от пренатоварени каруци се точи през градските порти. На всеки пазар се върти търговия и стоките се товарят върху гърбовете на магарета и камили. По-хитрите от турците са започнали да тършуват из мазите на по-богатите къщи, като почукват по стените и ги рушат с чук и клин. От време на време остри крясъци известяват откриването на ново скривалище. Скритите в зазиданите стаи и празните водни цистерни хора биват измъквани оттам за косите и за брадите.

Главата на император Константин лежи пред копитата на имперската конна статуя в центъра на града, откъдето гледа надолу с изтичащи очи. Мехмед е наредил да я сложат на това място, за да покаже на гърците, че василевсът е мъртъв и че султанът е наследил неговото царство.

Самият той неуморно язди напред-назад и инспектира дворците и черквите. На Акрополския нос той казал: — На това място ще бъде построен моят сарай!

Неговият ешафод се намира край колоната на Аркадий. Тук, между другите тела, открих и трупа на Миното, венецианския байло, обезглавен и подпухнал.

Помислих, че това беше моето място и седнах да почакам султана, който щеше да назначава новата гръцка управа.

Наложи се да чакам до следобед. Преди това султанската охрана и чаушите докараха около петдесетина гърци, чиято свобода беше купена със султанските пари. Дадоха им вода, чорба и дрехи, които подхождаха на техния ранг, но те не се освободиха от своето униние. Малцина само си позволиха шепнешком да разменят няколко думи. От време на време чаушите донасяха за косите главите на други гръцки нобили и ги нареждаха в редица по мраморната балюстрада на площада. Гърците сочеха към тях и шепнеха известни имена. Много бяха загинали по крепостния вал, където търсеха телата им и ги бяха намерили. Други бяха погинали, защитавайки собствените си домове.

Най-после султанът също се появи, ограден от своите млади везири и, залитайки, слезе от коня си. Лицето му беше подпухнало от вино и безсъние. Слънцето заслепяваше очите му и той трябваше да ги прикрива с ръка.

Пленниците се проснаха пред нозете му и опряха чела в земята. Той ги заговори с престорено дружелюбие и ги помоли да се изправят. Докато ковчежникът му четеше имената от списъка, султанът гледаше всеки един внимателно в очите и караше останалите да удостоверят самоличността му. Много от тях принадлежаха към древни родове и кога с лошо, кога с добро, имената им бяха станали известни в историята на града. От списъка липсваха само няколко души.

Мехмед седна със скръстени крака на мраморната ограда, разтри челото си, което го болеше, и рече: