Червеният кръг

— Мисля, че в полицията не обичат много частни детективи като вас, мистър Йейл.

— Аз се възхищавам от Пар — произнесе се Дерик бавно. — Той е муден, но старателен. Говори се, че е един от най-добросъвестните полицейски служители и смятам, че началниците му са несправедливи към него, що се отнася до последното престъпление на Червения кръг. Фактически му казали, че ако не може да се справи с тази организация, да си подаде оставката.

Докато разговаряха, силуетът на мистър Бирдмор бе изчезнал в мрака на горичката по края на имението.

— Аз работих с него върху последното престъпление на Кръга — продължи Дерик Йейл — и ми направи впечатление…

Той се спря. Двамата се спогледаха.

Нямаше съмнение в звука. Той беше близък и ясен изстрел откъм горичката. За миг Джек прескочи балюстрадата и хукна през моравата, следван от Дерик Йейл.

На двайсет крачки по горската пътека намериха Джим Бирдмор легнал по лице, напълно мъртъв. Докато Джек гледаше ужасено баща си, от другия край на горичката изскочи едно момиче. То се спря, само за да избърше с шепа трева нещо червено от ръцете си, и побягна покрай сянката на живия плет, който делеше имението Фройънт.

Талия Дръмънд не погледна нито веднъж назад, докато не се скри в малката лятна къщичка. Лицето и беше изопнато и бледо, а дъхът й излизаше на пресекулки, когато постоя за секунда на вратата на къщичката и гледаше назад към горичката. Хвърли бърз поглед наоколо, мушна се в къщата, коленичи и задърпа с треперещи ръце края на една подова дъска. Тя се повдигна и се показа тъмна кухина. След като се поколеба още една секунда, тя хвърли в дупката револвера, който държеше в ръката си, и пусна дъската обратно на мястото й.

6 „Талия Дръмънд е крадла“

Комисарят погледна вестникарската изрезка пред себе си и подръпна прошарените си мустаци. Инспектор Пар, който разбираше какво значи това, гледаше с очевидно безстрастен интерес.

Той беше нисък, набит човек и толкова не му достигаха сантиметри, че беше чудно как задоволяваше строгите изисквания на полицейските власти. На възраст беше някъде под петдесет, ала на едрото му червендалесто лице нямаше нито една бръчица. Лице, на което не се виждаше никаква следа от ум и изтънченост. Кръглите облещени очи, волски безизразни, големият месест нос, пълните бузи, увиснали под челюстите, и полуплешивата глава бяха все белези на неговата невзрачност.

Комисарят вдигна изрезката.

— Чуйте това — каза той кратко и зачете. Беше уводната статия на „Морнинг Монитър“, оскърбително пряма.

„За втори път в течение на една година страната бе потресена и скандализирана от убийството на една видна личност. Не е необходимо да даваме тук подробности за това престъпление на Червения кръг, описание на което ще намерите на друга страница. Но се налага да заявим категорично и недвусмислено, че гледаме с изумление на явната безпомощност на полицията да се справи с тази престъпна банда. Инспектор Пар, който се е заел от една година да издири изнудвачите-убийци, не може да ни предложи нищо друго, освен смътни обещания за разкрития, които остават неизпълнени. Очевидно е нужна основна реорганизация на полицията и влизането на нови кадри в нея. Вярваме, че отговарящите за управлението на страната няма да се поколебаят да направят необходимите коренни промени.“

— Е — изръмжа полковник Мортън, — какво мислите за това, Пар?

Мистър Пар поглади дебелата си гуша, но не каза нищо.

— Джеймс Бирдмор е бил убит, след като полицията е била надлежно предупредена — изрече комисарят бавно. — Застрелян е близо до къщата си и убиецът е избягал. Това е вторият гаф, Пар, и ще ви кажа откровено, възнамерявам да се вслушам в съвета, който вестникът дава.

Той потупа многозначително изрезката.

— Предишния път вие позволихте на мистър Йейл да обере всички лаври за залавянето на убиеца. Предполагам, че сте говорили с мистър Йейл?

Детективът кимна.

— И какво казва той?

Мистър Пар се размърда неловко.

— Надрънка ми куп глупости за някакъв загадъчен човек със зъбобол.

— Отде му е хрумнало това? — запита бързо комисарят.

— От гилзата на патрона, който намерил на местопрестъплението — отговори детективът. — Аз не обръщам внимание на тия психометрични галимации…

Комисарят се облегна на стола си и въздъхна.

— Мисля, че вие не обръщате внимание на нищо, което би могло да ни бъде полезно, Пар — рече той. — Не се присмивайте на Йейл. Този човек има необикновени, изключителни дарби. Фактът, че вие не ги разбирате, не ги омаловажава.

— Нима искате да кажете, сър — възрази Пар възмутен, — че човек може да вземе в ръката си един патрон и по него да ви опише външността на оня, който го е употребил, и какво е мислел той? Та това е абсурдно!

— Няма нищо абсурдно — каза спокойно комисарят.

— Науката психометрия се практикува от години. Някои хора, особено податливи на впечатления, могат да кажат най-необикновени неща и Йейл е от тях.

— Той е бил там, когато убийството е било извършено — отвърна Пар. — Бил е със сина на мистър Бирдмор на по-малко от сто метра и въпреки това не е заловил убиеца.

Комисарят кимна.