Chestotata na Shuman

-      Като начало, имаме около девет милиарда различни човешки ДНК комбинации - каза Дейвин. - Имайте предвид, че това е максималният капацитет. На практика те са някъде около два милиарда, тъй като много от основните типове са свързани с различни деформации. Те се елиминират още преди раждането, така че можем да ги изключим.

-      Ген-ЕП рядко срещан ДНК тип ли е? - попита Карин.

-      Не повече от всеки друг. Напълно случаен е. - Дейвин се загледа в тавана. - Да видим, населението на планетата е около осем милиарда. Два милиарда типа ДНК. Това ни дава вероятност приблизително едно на четири.

- Да - добави Карин. - Но може да открием Ген-ЕП кандидат, който е на сто и двайсет години. Или тригодишен.

Бартън се усмихна на Андре. Така или иначе, момчето беше оправдало очакванията му.

-      Е, какво чакаме? - рече Карин. Пръстите ѝ увиснаха над Дейта-Тран приемника. Дейвин изпрати на всеки член на екипа симулационен модел и след няколко минути бяха почти приключили с всички критерии за разграждането.

-      Няма съмнение, че обектът ще има сини очи - каза Дейвин. Знаеше го от анализа, който вече беше завършил. Очите бяха най-сложният компонент от хромозомната таблица. При мишката, която бяха превърнали, те се промениха от червени на сини.

Екранът отново се изпълни с подробна информация. Списъкът постепенно се оформяше. Карин спря да пише и посочи.

-      Дейта-Тран съпостави Ген-ЕП моделите, които симулирахме. - Физическите характеристики бяха изброени в лявата половина на екрана.

Бартън откри, че се е зазяпал в Карин. В нея имаше нещо, което го привличаше - особено когато работеха и бяха под напрежение. Той тръсна глава, за да пропъди мисълта. Моментът не беше подходящ да се разсейва.

-      Ето и подробностите - възбудено рече Карин. - Сини очи. Кръвна група АВ отрицателна. Между другото, тя се среща най-рядко. Това ще помогне.

Списъкът продължаваше до долния край на екрана и описваше различните атрибути до молекулярно ниво. Следващата информация наистина я изненада.

-      Според симулациите на Дейта-Тран Ген-ЕП ще има белег на лявото око. - Керън беше слисана. - Две едва забележими ивици в долната радиална част на ириса.

Бартън се стресна. Това бе изумително точен индикатор. Никога не беше виждал нещо подобно. Проследи информацията до Дез Люис - млада молекулярна биоложка, член на екипа от четири години.

-      Добра работа, Дез. Отлична симулация. - Обърна се към Карин. - Пусни търсене в Дейта-Тран по цвят на очите и кръвна група. След това сравни резултатите с оптичния регистър. Да видим какво ще изскочи.

-      Вече го правя - отвърна тя.

Тъй като ирисът е уникален за всеки човек, беше създаден оптичен регистър, в който влизаха всички новородени. Дейта-Тран имаше достъп до всички болнични системи. Ако имаше съответствие, щяха да го открият.

Търсенето по кръвна група и цвят на очите даде 1 235 000 резултата. Оптичните данни щяха да съкратят списъка още повече. Часовникът на екрана показа, че търсенето ще продължи един час и двайсет и седем минути.

-      Започни със служителите на „Ентърпрайз Корпорейшън“ - каза Бартън. - Да се надяваме, че ако има подходящ кандидат, той вече работи за нас.

-      Търсенето сред служителите приключи - каза след малко Карин. - Уви, нямам добри новини. Никой от „Ентърпрайз Корпорейшън“ не отговаря на критериите. Продължаваме нататък.

Андре въведе команда в таблета си, прехвърли я на Карин и каза самодоволно:

-      Това би трябвало да ускори малко нещата.

И наистина, времето за търсене се съкрати до един час и шест минути.

Бартън се усмихна.

-      Чувал съм, че си магьосник с Дейта-Тран.

Останалите членове на екипа продължаваха да пускат симулации по устройствата си, но въпреки това следващият час измина бавно. Всички чакаха, обзети от мъчително напрежение, докато компютрите на Дейта-Тран преравяха десетки хиляди оптични записи в търсене на съответствие.

-      Резултатът излиза - каза най-сетне Карин с ясно доловимо вълнение.

Бартън се извърна. Не искаше да гледа.

Всички ахнаха.

-      Имаме двама кандидати - обяви Карин. - И двамата са мъже. Първият е на трийсет и една, в Тихия океан. Вторият е на четирийсет и пет, от Европейския регион. Изумително!

На лицата на всички цъфнаха усмивки.

Членовете на екипа започнаха да си стискат ръцете.

На Бартън му идеше да подскача и да закрещи от радост, но се сдържа.

-      Да не прекаляваме с ентусиазма - предупреди той. Даваше си сметка, че все още трябва да свършат страшно много работа. - Трябва да потвърдим белега на лявото око. Да сме абсолютно сигурни.

-      Кой кандидат искаме? - попита Карин.

-      И двамата - без никакво колебание отвърна Бартън. - Срещни се лично с тях, Карин. И ги доведи тук, ако имат генетичния белег.

Ако успееше да убеди поне единия да им помогне, имаше шансове за успех.