Chestotata na Shuman

-      Появяването е много важно - обяви Уилсън на студентите. - И по-точно овладяното появяване. Трябва да го оцените по достойнство. В момента ви давам ценен урок как да не изпадаме в паника, когато колегата ни е ядосан.

И плесна Джени по дупето, за да я накара да освободи подиума.

-      Копеле - прошепна му тя.

-      Стига де, знам, че ти харесва - прошепна ѝ в отговор той.

Нагласи микрофона и продължи:

-      Видяхте колко спокоен бях. - Усиленият му глас изпълни аудиторията. Уилсън спря за момент поглед върху Джени, присви очи, за да подчертае думите си, после отново се обърна към групата. - А сега сериозно. Съжалявам, че закъснях. Имаше ужасен инцидент с един камион със сладолед. Заби се във вратата на кабинета ми и трябваше да си проям път навън. - Потърка корем, оригна се и звукът прогърмя от високоговорителите. - Какви жертви само правя за вас.

По лицата на студентите цъфнаха усмивки. Само Джени и приятелят ѝ изглеждаха неподатливи на хумора му.

Уилсън погледна бележките на цифровата дъска. Познаваше добре материала.

-      Търговско право - каза той. - Да се захващаме с него. Как да направим така, че две страни с различни закони и правни системи да могат да решават възникнали помежду им спорове? Много добър въпрос...

* * *

Карин Търнбери седеше на третия ред. Двайсет минути търпеливо бе чакала пристигането на Уилсън. „Комедиант - помисли си. - Интересно“. След като вече бе идентифицирала предполагаемия Ген-ЕП кандидат, тя слезе уверено по стълбите към подиума.

-      Господин Даулинг, аз съм Карин Търнбери. - Посочи двойната врата вдясно. - Трябва да поговорим на четири очи.

Уилсън погледна въпросително Джени, сякаш питаше дали това не е някакъв номер, после се обърна отново към непознатата. Никога не я беше виждал - щеше да я запомни. Бе привлекателна, елегантна, с фигура на пясъчен часовник, прибрана в бял комбинезон, който можеше да мине за военен, ако не беше цветът му.

Пристъпи до Джени и ѝ прошепна:

-      Стриптийзьорка! Това ли е идеята ти за майтап?

Но ако можеше да се съди по враждебната ѝ реакция, Джени нямаше нищо общо с това.

Уилсън отново се загледа в непознатата, като през цялото време си даваше сметка, че студентите следят всяко негово движение. Жената протегна ръка и му подаде визитка. На нея имаше само две релефни думи:

Ентърпрайз Корпорейшън

-      Моля ви, господин Даулинг - повтори Карин. - Ще бъда съвсем кратка.

-      Ей сега се връщам - разсеяно каза Уилсън на групата.

Джени кипна.

-      Да задържа ли дъха си, Уилсън?

-      Давай - прошепна ѝ той в отговор.

Последва засуканата брюнетка в празния коридор. „Ентърпрайз Корпорейшън“ означаваше само едно - неприятности.

-      Та как ви беше името? - попита той. Не го беше чул добре. Пък и не беше написано на визитката.

-      Карин Търнбери - отвърна тя делово. - Работя за „Ентърпрайз Корпорейшън“.

Уилсън погледна картичката.

-      Дискретно... Харесва ми.

Карин го обиколи, като го оглеждаше от главата до петите и вадеше от чантата си някакво малко черно устройство. Отпред нещото имаше оптична леща.

-      Нещо против да погледна в лявото ви око? — сладко попита тя. - Ще отнеме само секунда.

Искането бе толкова необичайно, че Уилсън отстъпи крачка назад.

-      Защо?

-      Генетичен тест на случаен принцип. Ще отнеме само секунда.

Уилсън не се нуждаеше от дипломата си по право, за да разбере, че тя лъже. Жена като Карин не би могла да върши каквото и да било на случаен принцип.

-      Господин Даулинг? - нетърпеливо каза тя.

Той отново погледна странното черно устройство.

-      Кажете ми защо.

-      Няма време за обяснения.

-      Вие може и да нямате. Уверявам ви обаче, че аз имам предостатъчно време. И точно в момента имам занятия. - Посочи към аудиторията. - И тъй, бъдете така добра...

Карин покорно извади от папката си цифров документ и му го връчи. Съобщението беше от ръководството на университета, адресирано направо до Уилсън. Бе дълго само три реда и настоятелно го съветваше да съдейства на г-ца Търнбери. Намекът ясно личеше между редовете - ако откажеше да съдейства, това щеше да му струва стипендията. Цялата ситуация вече изобщо не изглеждаше случайна.

-      Искам да ми отделите само няколко минути от времето си - с обезоръжаваща усмивка каза Карин и посочи една пейка до стената. - Уверявам ви, всичко ще приключи за секунди. Процедурата е напълно безболезнена.

Уилсън нямаше друг избор освен да седне. Карин застана между краката му и нежно повдигна брадичката му с показалец.

-      Гледайте право напред.

Червен лъч прониза лявото око на Уилсън, но той за момент се разсея от аромата на парфюма на Карин и от близостта на тялото ѝ. Светлината внезапно изчезна и Карин се дръпна назад, загледана съсредоточено в екрана. Лицето ѝ беше абсолютно безизразно.

Точно в този момент мобилният ѝ телефон иззвъня. Карин свали тънкото като лист устройство от колана си и погледна екрана. Търсеше я Бартън, вероятно да разбере как вървят нещата. Тя небрежно натисна бутона за изключване и телефонът млъкна. Карин погледна Уилсън в очите.