Chestotata na Shuman

-      Как изобщо успяваш да стоиш буден?

-      Умът ми е с такава нагласа - отвърна Уилсън и остави празната си чаша на бара.

-      Да, така е - съгласи се професорът. - Да, така е. - Това в никакъв случай не беше комплимент. - Знаеш ли, че всички мразят юристите? Те са паразити!

-      Това е моята реплика - каза Уилсън и стана. - Изчезвам!

-      Не! - прочувствено възкликна професорът. - Имаме да говорим за много неща.

И натисна Уилсън обратно на стола.

-      Не мога да си позволя още питиета, професоре. Не заради парите. Просто е твърде трудно на егото ми.

-      Следващите водки са от мен - завадено заяви професорът.

- Да бе, остава наистина да викнеш по едно.

-      Глупости! Аз викам непрекъснато! - отвърна той и направи знак на бармана да налее на Уилсън.

-      Виж, трябва да тръгвам - каза Уилсън. - Наистина, трябва да поработя. Доста съм изостанал.

Но новото питие вече се бе появило.

Професорът се наведе към него и го погледна изцъклено.

-      Положението е нормално, приятел. Знаеш ли... можем да поправим това.

Уилсън усети, че май ще последва поредната проповед на тема „Светът според професор Оутър“.

И тогава се започна...

-      Знаеш ли какво е божествена кутия?

Уилсън трепна - не и това!

-      Намира се в десния темпорален лоб. - Професорът посочи челото на Уилсън. - Активна е у онези, които са невероятно талантливи. Всеки я има, но само много надарените са способни да я задействат. - Професорът се пресегна и почука Уилсън по челото. - Твоята божествена кутия е тук, в предната част на мозъка ти.

Уилсън се дръпна, подразнен от допира.

-      Знаеш ли - с надебелял език продължи професорът, - че обикновеният човек използва само десет процента от капацитета на мозъка си? Останалите деветдесет си клатят краката. Това е огромен свободен ресурс.

Уилсън знаеше какво ще последва. Божествената кутия е ключът... Извор на умствена мощ...

-      Божествената кутия е ключът - каза професорът. - Тя е извор на умствена мощ.

-      Незаконно е, не забравяй! - изтърси Уилсън.

Професорът бе поразен.

-      Кой ти е казал, че е незаконно?

-      Ти.

-      Божествената кутия си заслужава името, Уилсън - продължи упорито професорът. - Тя е толкова мощна, че всеки, който се научи как да я овладее, ще се сдобие с невероятни възможности.

-      Да - прекъсна го Уилсън, търпението му вече се изчерпваше. - И преди три години медицинската общност забрани експериментите с тази част на мозъка. Ти спомена и това.

Професорът се огледа крадешком.

-      И кога това ни е спирало?

Уилсън понечи да стане, но професорът го дръпна обратно на мястото му.

-      Имам нова теория. Да, нова теория!

Уилсън гаврътна остатъка от водката си и стовари чашата върху бара. Кредитната му карта най-неочаквано завибрира отново - барманът вече беше налял още по едно. Уилсън се наведе напред и прокара пръст през гърлото си.

- Тази е последната! Затворете ми сметката!

-      Правя ти най-голямото предложение в живота - каза професорът и заръчка настоятелно с пръст ръката на Уилсън.

-      И двамата можем да се озовем зад решетките. Или дори по-лошо. - Уилсън посочи останалите посетители на клуба и добави: - Аз съм единственият ти приятел! Ако ме превърнеш в зеленчук, ще трябва да си седиш тук сам. Точно така, сам.

-      Въпреки това ще те взимам с мен.

-      О, много ме успокои.

-      Наистина! — Професорът отново се огледа крадешком. - Не е опасно, да знаеш. - Наведе се и зашепна в ухото на Уилсън. - Защото намерих начин да стимулирам божествената кутия без хирургична намеса.

Уилсън едва го чуваше.

-      Защо говориш толкова тихо?

-      Университетът има шпиони навсякъде - прошепна професорът.

-      Да не мислиш, че някой може да те чуе тук? - Музиката кънтеше с пълна сила. - И между другото... дръпни се малко. Дъхът ти не е от най-приятните. - Професорът лъхаше гадно на алкохол и лук.

В отговор Оутър придърпа Уилсън още по-близо и продължи:

-      Миналата седмица приложих неинвазивно омега-програмиране. Върху плъх, Уилсън. Да беше видял какво стана!

-      Не искам да знам...

-      Ще получиш физически възможности, за каквито не си и помислял. - Професорът изгълта питието си и посегна към следващата чаша. - Никога не бях правил подобно нещо. Никой не е правил подобно нещо. Става въпрос за церебрална програма, което означава, че няма опасност от отхвърляне.

-      Помниш ли какво стана последния път, когато се съгласих да ти помогна в един от опитите ти? Цял месец ме цепеше глава! Много добре го помниш, нали? Защото аз определено го помня!

Професорът размаха ръце, сякаш се опитваше да прогони някакво досадно насекомо.

-      Онова беше грешка, признавам! Но това... това вече е истинско. Не разбираш ли? Този път единственият източник на енергия е самата божествена кутия. Ще можеш да контролираш физическите си действия само с казването на една-две команди. Направих проучванията! Няма да има странични ефекти - или поне не толкова лоши. Хайде, Уилсън. Не бих те помолил отново, ако си мислех, че не е безопасно.