Четвъртото измерение

— Ще ви кажа истината, госпожо Гурджиеф — ние вече имахме едно малко момиченце и аз искрено се надявах на момче. Някой, с когото да играя футбол. Глупаво е, но дори си мислех да го наречем Кайл Младши. — Той щеше да поеме дълбоко въздух и после да го изпусне в дълга, сподавена въздишка. — Но когато бебето се появи, то се оказа момиче. Не можах да се свестя веднага — отне ми може би дванадесет секунди. Знаех, че няма да имаме трето дете. — Той отново погледна с обич към Хедър. — Втората бременност беше трудна. Знаех, че никога няма да имам син. Но това нямаше значение, защото Беки беше съвършена.

— Вижте — щеше да започне да протестира Гурджиеф. — Аз не зная…

— Не — остро щеше да отвърне Кайл. — Не, вие не знаете, вие изобщо нищо не знаете. Моите дъщери бяха всичко за мен.

Гурджиеф щеше да опита отново.

— Всеки във вашето положение говори така. Само защото вие го твърдите, то не означава, че е истина. Аз прекарах стотици часове с дъщерите ви, за да стигна до всичко това.

— Искате да кажете, че сте прекарала стотици часове с дъщерите ни, за да насадите тези идеи в главите им — щеше да каже Хедър.

— Всички казват така.

Гневът в Кайл щеше да избухне.

— Да те вземат мътните, глупава…

Той щеше да замлъкне, очевидно борейки се да намери някакво неоцветено сексуално определение, което да хвърли в лицето й, но думата, която не беше изричал от десетилетия, щеше да пасне най-добре.

— Дявол да те вземе, глупава курва, такава! Ти ги настрои срещу мен. Но Беки се отметна от това и…

— Така ли? — Щеше да каже Гурджиеф със самодоволен вид. — Е, това става понякога. Хората се отказват да се борят, решават да не продължат борбата. Това е същото като случилото се в Германия по време на нацистите, знаете…

Да, нацистка Германия. Тя щеше да каже нещо дяволски глупаво.

— Тя се отметна, защото не беше вярно — щеше да изръмжи Кайл.

— Така ли? Докажи го.

— Арогантна кучка, такава. Ти…

Но Хедър щеше да го успокои с поглед и да продължи вместо него със съвсем равен тон.

— О, ние можем да го докажем — напълно и окончателно. В следващите няколко дена ще направим публично достояние нещо, което ще промени света. Вие ще бъдете в състояние да видите същото абсолютно доказателство, което дъщеря ми и аз видяхме.

Кайл щеше да въздъхне и да каже:

— Дължите страшно много на съпругата ми, госпожо Гурджиеф. Ако зависеше от мен, щях да посветя остатъка от живота си, за да ви изхвърля шумно от вашата работа, но тя ме убеди, че няма да е необходимо. Цялата ваша професия ще се промени рязко, дори може би ще изчезне през следващите няколко седмици. Но аз искам да мислите за това през всеки един ден от живота си: да мислите за това как моята красива дъщеря Мери прерязва вените си заради вас и че вие тогава почти разрушихте това, което беше останало от семейството ми. Искам тази мисъл да ви преследва до смъртния одър.

Щеше да погледне към Хедър и после обратно към Гурджиеф.

— А това е — щеше да каже с голяма наслада на жената, която стоеше с отворена уста, — което ние наричаме освобождаване на съзнанието.

След това заедно със съпругата си щяха да изчезнат в нощта.

Това искаше да направи. Това възнамеряваше да направи. Това имаше нужда да направи.

Но сега не можеше.

Това беше една фантазия, а фантазиите в психотерапията на Юнг, както му беше казвала Хедър, често трябва да заместват реалността. Сънищата бяха нещо важно и можеха да лекуват; този със сигурност беше такъв.

Кайл беше навлязъл в ума на Беки — с нейно разрешение — и бе потърсил спомените й за „терапевтичните“ сеанси. Искаше да види сам какво се беше объркало, как всичко се бе извратило до такава степен, че дъщерите му да се настроят срещу него.

Не беше имал намерение да навлиза в ума на Гурджиеф — по-скоро, би предпочел да тръгне бос из блато от бълвоч и изпражнения. Но, по дяволите, също както при оптично-илюзорния си двойник, Некеровата трансформация в психопространството понякога зависеше от волята, но понякога ставаше спонтанно.

Внезапно се озова там, в ума на Лидия.

И той не представляваше това, което Кайл бе очаквал — не беше тъмен, изпълнен със злоба, покварен.

По-скоро беше също толкова сложен и вибриращ като ума на Беки, като този на Хедър, като неговия собствен.

Лидия Гурджиеф беше човек. За първи път Кайл действително я възприемаше като човешко същество.

Разбира се, с усилие на волята той можеше да се прехвърли в ума на всеки един от хората, чиито лица се движеха из ума на Лидия. Или да визуализира метафората за разтвора, да се утаи, после да кристализира и да се отдели от нея.

Но не го направи. Озадачен от това, което беше открил, Кайл реши да поостане малко.

Вече беше видял „терапевтичния“ сеанс — винаги си беше представял думата в кавички — от гледната точка на Беки. Беше лесно да намери съответните спомени от перспективата на Лидия.