Четвъртото измерение

Всъщност това не я изненада. Той се бе славил като привлекателния аспирант и тя се беше хвърлила на врата му. О, той изпитваше чувства към нея — и те бяха сексуални. И все пак, той вече се бе обвързал с един различен стил на живот.

Беше объркан, разкъсван от мислите си.

Беше планирал да се самоубие. Разбира се, че е било планирано — нали е трябвало да вземе арсеник със себе си. И също като своя идол Алън Тюринг, бе захапал отровната ябълка. Беше опитал забранения плод.

Тя не знаеше до този момент колко мъчително е било за него, как се е измъчвал какво да прави с нея и със себе си.

Не можеше да му каже сбогом; нямаше на кого да каже сбогом. Каквото и да се бе случило преди всичките тези години, беше свършило.

Но тя все още не бе готова да напусне неговия ум.

Никога не бе ходила в Алгонкуинската радиообсерватория, затворена вече от почти четвърт век. Наложи й се безброй пъти да опитва да се свърже с неговите спомени за това място — отклонявайки се от спомените му за нея към болезнената му интроспекция там горе, под барикадиралия вратата сняг. Най-после обаче успя.

Невероятно, наистина бе имало извънземно послание.

То беше под формата на пиктограма на Дрейк; ако теорията на Чомски имаше някакво потвърждение извън границите на вида, единствената синтактична структура, която можеше да е обща за всички раси, общуващи чрез радиото, беше мрежата от неделимо число колони и неделимо число редове.

Както винаги имаше две възможни интерпретации, но поне тук вярната беше очевидна, тъй като при нея около получената страница се очертаваше проста, широка един пиксел, рамка.

Рамката беше пресечена по височина на страницата на три места, разделяйки посланието на четири панела, което го правеше да изглежда като комикс. За миг Хедър си помисли, че може би Кайл е прав — навярно това беше междузвездна убийствена шега.

Отначало Хедър се опасяваше, че няма как да каже в какъв ред са панелите — отляво надясно, отдясно наляво, отгоре надолу или отдолу нагоре. Но отговорът стана ясен при по-внимателно вглеждане; едната страна на рамката беше прекъсната на няколко места. Над най-десния панел имаше пиксел, изолиран от двете си страни от два празни пиксела; над следващия имаше два изолирани пиксела; над третия — три, а над четвъртия — четири. Това ясно номерираше панелите по ред отдясно наляво.

Първият панел — този най-вдясно — изобразяваше няколко свободни елемента, които изглеждаха по следния начин, като единиците бяха представени от звездички, а нулите — от интервали:

******

* ** *

******

Вторият панел на пръв поглед изобразяваше почти същото. Външно разгръщането на двоичните групи беше различно, но изглеждаше, че е случайно. След като се съсредоточи малко повече обаче, Хедър осъзна, че две от групите бяха различни. Те изглеждаха така:

******

**** *

******

Джош моментално беше нарекъл първия тип „очи“, а втория — „пирати“. На Хедър й трябваха няколко секунди, за да схване; под пирати имаше предвид, че едната очна дупка е закрита от превръзка.

В третия панел имаше много повече пирати, отколкото очи, и всички бяха подредени така, че заобикаляха очите.

В четвъртия панел изобщо нямаше очи; бяха останали само пирати.

Хедър знаеше, че Джош го е разтълкувал, но тя реши да не търси повече в неговия ум; искаше да види дали може сама да намери решението.

Накрая обаче се предаде и отново се върна към спомените на Джош. Той го беше разрешил доста бързо и Хедър се ядоса, че не се е сетила сама. Всяка група се състоеше от осемнадесет пиксела, но от тези осемнадесет четиринадесетте бяха просто рамка около централната група, състояща се от четири пиксела: точно тези четири — съвсем буквално — се брояха. Като се махнеше рамката и вместо звездички и интервали се напишеха единици и нули, очите изглеждаха по следния начин:

0110

А пиратите — така:

1110

Двоични числа. По-точно, очите представляваха двоичният еквивалент на числото шест, а пиратите представляваха двоичният еквивалент на четиринадесет.

Тези числа не говореха нищо определено на Хедър.

Отначало не бяха означавали нищо и за Джош. Но докато Хедър беше свита в един хиперкуб, то Джош бе имал достъп до библиотеката в „Алгонкуин парк“ и още първата книга, която беше отворил — „Ръководство на Химическата каучукова компания по химия и физика“ — имаше периодичната таблица на елементите, напечатана от вътрешната страна на първата корица.

Разбира се. Номера на атоми. Шест беше въглерод.

А четиринадесет…

Четиринадесет беше силикон5.

Това беше ударило Джош като гръм. Хедър не беше сигурна дали шокът, който изпита, беше само неин или бе повлияна и от неговия — някакво призрачно ехо.

Първият панел показваше атомите на въглерода в действие.

Вторият — навлизането на силикона.

Третият — атомите на силикона, напълно оградили тези на въглерода.

И четвъртият — един свят, в който бе останал само силикон.

Не можеше да бъде по-ясно: биологичен живот, основаващ се на въглерода, който беше подменен от изкуствен интелект на базата на силикона.