Четвъртото измерение

През погледа на Джон Ленън видя Марк Чапмън да натиска спусъка. Собственото сърце на Хедър почти спря, когато куршумът се заби. Тя изчака да види дали нещо щеше да напусне тялото на Ленън при неговата смърт; ако имаше нещо такова, то тя не можа да го долови.

Видя първото стъпване на човешки крак върху Луната през скафандъра на Нийл Армстронг. Той беше репетирал толкова пъти стиха „една малка стъпка за човечеството“, че дори не я забеляза, когато я направи.

Въпреки че не говореше и дума немски, тя намери умовете на Юнг и Фройд. За щастие, достатъчно добре знаеше записките от лекциите на Фройд, изнесени през 1909 година в Кларкския университет, за да стигне до спомените за това пътуване, по време на което той беше говорил предимно на английски.

Хедър осъзна, че университетите щяха да се радват на невероятна популярност, след като откритието на колективния ум станеше публично достояние. Самата тя навярно щеше да се запише да учи немски, а също и халдейски език.

Беше опияняващо.

Но докато задоволяваше своето любопитство, тя знаеше, че избягва човека, с когото действително искаше да се свърже, страхувайки се от това, което можеше да открие.

Тя искаше да достигне до своя баща, който беше починал два месеца, преди тя да се роди.

Имаше нужда от малка почивка, преди да го направи. Тя излезе от конструкцията и се отправи да се подкрепи с чаша вино.

39.

Когато Хедър се върна в психопространството, не й беше нужно много време, за да намери баща си, Карл Дейвис.

Той беше починал в 1974-та, преди още да има домашни видеокамери. Хедър никога не беше виждала кадър с него и не беше чувала гласа му. За сметка на това, до безкрайност се бе взирала в негови снимки. Преди да почине, вече беше започнал да оплешивява и си бе пуснал мустаци. Беше носил очила с рогови рамки. Имаше добродушно лице и имаше вид на добър човек.

Беше роден през 1939 година. Три седмици преди тридесет и петия си рожден ден бе убит от един пиян шофьор. Майка й се беше оженила повторно десет години по-късно. Хедър винаги беше отказвала да нарича Андрю „татко“ и макар че майка й си бе сменила фамилията на Редевски, Хедър настоя да остане Дейвис, отстоявайки тази част от своето минало, която никога не бе познавала.

Сега, най-после, тя се докосна до ума на Карл Дейвис и бавно запрелиства всичко, което той беше представлявал.

Той бе добър човек. О, беше закостенял поддържник на разделението между половете според днешните стандарти, но не и по онези от шестдесетте години на миналия век. Бе непросветен и в много други отношения, чудейки се за какво е целият този шум долу в южните Съединени щати. Но той беше обичал силно майката на Хедър, никога не я беше мамил, и душа даваше за Дорийн, а също с голямо нетърпение очакваше появата на още едно бебе в дома си.

Хедър се отдръпна, когато на преден план излязоха спомените за втората бременност на майка й. Тя не искаше да види смъртта на баща си; просто искаше да го познава като жив.

Затвори очите си, изчаквайки конструкцията да се материализира отново. Натисна стоп бутона, излезе, намери някакви кърпички и избърса очите си.

Беше имала баща.

И той щеше да я обича.

Тя поседя известно време, стоплена от тази мисъл.

А след това, когато беше готова, отново влезе в конструкцията, за да прекара повече време в опознаване на Карл Дейвис.

Отпърво всичко беше както обикновено. Тя видя двете кълба, трансформира ги чрез Некеровия трик в две полусфери, видя обширната област от черни шестоъгълници и после…

И после…

Невероятно, там имаше някой друг.

Хедър го усети с цялата повърхност на тялото си, с всеки неврон в мозъка си.

Възможно ли беше Кайл също да е в психопространството, използвайки своята конструкция? Разбира се, че не. Сега той имаше часове.

Освен това…

Обикновено беше невинна шега, все пак.

Вече го бяха правили. Той от своята конструкция навлизаше в нейния ум. Тя от своята конструкция навлизаше в неговия. Изследваха собствените си тела като затваряха и отваряха очите си, изживявайки се алтернативно ту като себе си, ту като наблюдател в мозъка на другия.

Съвършена обратна връзка. Да знаят колко далеч беше стигнал всеки от тях, да се забавляват, да хармонират един с друг, да стигат спонтанно до кулминационната точка.

Не, не, тя знаеше какво е Кайл да присъства в психопространството.

А сега не беше така.

И все пак…

И все пак, тук имаше някакво друго присъствие.

Възможно ли беше някой друг да е стигнал до това откритие? Толкова дълго бяха отлагали излизането пред публика. Възможно ли беше някой друг в този момент да демонстрира навлизане в психопространството? В света бяха останали само малък брой изследователи на извънземните послания. Можеше ли да е Хамасаки, демонстриращ психопространството, докато камерите на Ен Хн Кн снимаха? Томсън-Енрайт, който го представя пред Би Би Си? Касил, предприемащ малък излет в психопространството под погледа на Си Ен Ен? Дали те с Кайл се бяха забавили твърде дълго да направят своето съобщение?

Но не.

Не, тя знаеше от експериментите си с Кайл, че няма усещането за други, имащи достъп в момента до психопространството.