Чочарка

Човекът караше, превит на кормилото, като го държеше с двете си ръце, като че се беше вкопчил в него. Очите му бяха опулени, по бледото му лице беше изписана силна уплаха, аз пък бях загрижена за пакета с парите, който беше в пазвата ми, а Розета гледаше пред себе си с неподвижно и безизразно лице, в което бе невъзможно да се съзре каквото и за било чувство. Мина ми през ума, че и тримата, всеки поради собствени причини, не показахме капка милост към Розарио, убит като куче и след това изоставен на пътя. Мъжът, ужасен, дори не слезе, за да види дали Розарио е жив или мъртъв, аз бях загрижена най-вече от мисълта да се уверя, че наистина е мъртъв, и то заради парите, които му бях задигнала, а Розета се беше задоволила да го изтегли за единия крак към канавката, като че беше някоя воняща и гнусна мърша.И така, несъществуваше нито милост, нито вълнение, нито човешко състрадание — един човек умираше, а другите пет пари не даваха, всеки поради лични причини. С една дума, това беше войната, както казваше Кончета, и тази война — сега вече се боях, щеше да продължи в душите ни дълго време и след като завърши. Но от трима ни най-лошият случай беше Розета. Само половин час преди това тя беше имала с Розарио любовно сношение, беше раздразнила и задоволила похотта му, беше му дала и получила от него плътско удоволствие, а сега очите й бяха сухи, стоеше неподвижна, безразлична и безстрастна, без сянка от някакво чувство на лицето си. Аз мислех за всичко това и си казах, че всичко върви наопаки, целият животът беше станал неразбираем, без начало и без край, важните неща бяха престанали да бъдат важни, а маловажните бяха станали важни. Но току изведнъж стана нещо неочаквано, което не бях предвидила. Розета, която до момента, както казах, не беше показала никакво чувство, започна да пее. Отначало с несигурен и сподавен глас, после все по-ясно и уверено тя запя същата песен, която я бях помолила да изпее преди това и която беше прекъснала още на първия стих. Беше старомодна песен от преди няколко години и Розета я пееше, както вече казах, докато разтребваше къщата. Не беше нищо особено, дори беше малко любовна и глупава. Отначало ми се видя чудно, че Розета пее сега, когато Розарио беше мъртъв: още едно доказателство за нейната нечувствителност и безразличие. Но после си спомних, че когато преди това я бях помолила да пее, тя ми беше отвърнала, че не може, защото нямала желание. Спомних си още, че тогава бях помислила, че Розета е наистина променена, не можеше да пее, защото не беше някогашната. И сега, като започна да пее, изведнъж ми хрумна, че с това може би иска да докаже,че е същата, добра, мила и непорочна като ангел, и действително, докато мислех всичко това, аз я погледнах. Тогава видях, че очите й са пълни със сълзи, че тези сълзи бликаха от широко отворените й очи и се стичаха по лицето й и изведнъж се убедих: тя не беше променена, както се бях страхувала, тия сълзи тя ронеше преди всичко за Розарио, защото го убиха безмилостно като куче, за себе си, за мен, за всички, които войната беше засегнала, разбила, завлякла. А това означаваше, че не само дълбоко в себе си не се беше променила, но и аз, която бях откраднала парите на Розарио, и всички хора, които войната през цялото свое време беше променила по свой образ и подобие. Неочаквано душата ми се успокои и от това успокоение избликна мисълта: „Щом се върна в Рим, ще изпратя тия пари на майката на Розарио.“ Без да промълвя дума, пъхнах ръката си под тази на Розета и я стиснах в своята.

Тя изпя няколко пъти песента, докато камионът летеше към Валетри, и когато сълзите й спряха да текат, престана да пее. Човекът от камиона, който не беше лош, а само уплашен, може би разбра нещо, защото изведнъж запита:

— Какъв беше тоя младеж, когото убиха?

Избързах да отговоря:

— Не ни беше никакъв, само познат, един черноработник, предложи си услугите да ни откара до Рим.

Но той, обхванат отново от страх, добави бързо:

— Не ми казвай нищо повече, не искам да знам нищо, не знам и не съм видял нищо. В Рим ще се разделим и все едно, че никога не съм ви виждал и познавал.

Аз казах:

— Но нали ти ме запита.

А той:

— Да, права си, но като че не е било, като че не е било.