Чосър и Домът на славата

— Защото може и ти да си го убил.

— Нямах причина да го направя.

Това напълно съвпадаше с преценката на Чосър, затова той попита:

— Добре, кой го уби тогава?

— Трябва да ми предложиш нещо в замяна. И не говори пак за мъчения, мастър Чосър. По гласа ти разбирам, че идеята не ти допада. Остави това на палачите и тъмничарите. Е, какво ще ми предложиш?

Чосър се замисли за миг, после бръкна под дрехата си. Беше чиста и изгладена. Защо беше решил сутринта да прехвърли в нея от старите си дрехи онова, което сега извади в полумрака? Единствено инстинктът му бе подсказал, че може да му потрябва днес.

— Когато изостави трупата актьори, забрави това — каза той.

Откъм стената се чу издрънчаване и Чосър го прие като признак на интерес.

— Писмо, написано от образована ръка. С печат. На него има рицар на кон, гледан отляво.

— Да, мое е.

— Думите са на латински. Знаеш ли какво пише в него?

— Ти ми кажи, мастър Джефри. Ти си образованият.

— Това е рецепта за приготвяне на гъска.

При тези думи мъжът на пода се разсмя. Подпря глава на влажната стена и се изсмя от сърце. Звукът беше неприятен, но какъв ли приятен звук бе издал някога този човек?

— Как да сготвим гъска!… Подходящо.

— Кажи ми, Хюбърт — подхвана Чосър, — след като това писмо изглежда така внушително…

— Внушително за невежите.

— Добре, за невежите. Използваше ли го, за да ги убедиш, че изпълняваш кралски заповеди? Затова ли ти трябваше?

Хюбърт мълчеше. За миг Джефри изпита детински триумф. Беше познал. Окованият със сигурност беше използвал документа точно с тази цел.

— Престъпление е да твърдиш, че кралят те е пратил по работа, особено ако носиш фалшив документ. Тежко престъпление.

— Стига, мастър Чосър, не можеш да ме уплашиш. Как мислиш, колко тежки престъпления съм извършил през живота си?

Джефри усети как отново губи предимството си. Обърна се към вратата, но после внезапно спря — сякаш току-що му бе хрумнало нещо.

— Мога да забравя за този документ. Мога да ти го върна, за да правиш с него каквото пожелаеш. Дори да го изядеш. Все пак е рецепта за готвене на гъска.

Този път смехът на Хюбърт определено беше саркастичен. Но Чосър долови, че по този начин той прикрива интереса си.

— И какво ли искаш в замяна? Нека отгатна.

— Трябва само да ми кажеш кой уби Анри дьо Гияк — каза Чосър.

Хюбърт се опита да се раздвижи. Мълча дълго време, сякаш обмисляше предложението. Най-накрая кимна почти незабележимо.

— Добре — каза той — Ще ти кажа, мастър Джефри.

21.

„Арверагус“ не беше пострадал толкова, колкото беше намекнал Джак Дарт на Чосър. Поправките завършиха скоро, след като се върна в Бордо. Дарт пристигна следобеда, след като Джефри бе разговарял с Хюбърт в тъмницата. Беше пътувал по суша с трупата на Луп, тъй като се бяха сприятелили след пожара на кораба в Либурн. Естествено, бяха се движили по-бавно, отколкото Чосър, Кейтън и Одли, заради каруцата, но разстоянието не беше много голямо.

Когато Джефри и другите се срещнаха отново с актьорите, те бяха натъжени от смъртта на Ронс. Луис Луп дръпна Чосър настрани и със сълзи на очите му обясни как бедният стар кон издъхнал в мига, когато прекосили реката и стигнали до градските стени. Това уморително пътуване се оказало твърде тежко за Ронс. Но Луп не беше толкова мекосърдечен, колкото подсказваше влагата в очите му. Бързо се бе споразумял с лодкаря да се отърве от трупа на Ронс въпреки протестите на Алис и Саймън. Те се бояха, че конят ще бъде изяден, но лодкарят им каза, че по тези места яденето на конско е забранено от църквата. Луп не беше сигурен дали му вярва — не за забраната от църквата, а за това дали жителите на Бордо биха се отказали от конското месо, само защото така е казал папата. Но какво очаква дъщеря ми, попита той? Да погребем животното като християнин ли?

Смъртта на коня и на Бъртрам ги бяха подтикнали да се върнат в Англия. Благодарение на новото си приятелство с Джак Дарт щяха да пътуват с „Арверагус“.

Джефри видя Гонт още веднъж в личните му покои. Херцог Ланкастър беше зает със следващия етап от похода. Войната още не бе започнала открито, но със сигурност не царуваше и мир. Гонт четеше куп писма. Оплака се на Джефри, че армията му е много малка — петстотин стрелци и около триста други войници. Чакаше подкрепления, водени от сър Уолтър Хюит. След това планираше да се присъедини към брат си Едуард, който на път за Лимож беше спрял в двора си в Ангулем. Гонт изглеждаше сравнително незаинтересован от разказа на Чосър за разговора му с Хюбърт.

— Може да почака, докато се върна — каза той. — Няколко седмици в килията долу няма да му навредят.

Чосър подозираше, че Гонт иска да го запази, защото можеше да се окаже полезен в бъдеще. Неблагоразумна постъпка според него.

— Той е опасен човек, милорд.

— Никой не е толкова опасен, когато е окован и пазен. Какво искаше да ти каже?

Чосър се поколеба.

— Нищо важно.

— Не разкри ли кой е убил Анри дьо Гияк?

— Не.

— Добре, Джефри. Работата ти тук е свършена. Свободен си. Благодаря ти. Вземи двамата младежи и се върни при жена си и семейството си в Англия.