Чосър и Домът на славата

— Който нямаше оръжие, който беше невъоръжен — в гласа на Маргарет се долавяше горчивина. — Безобиден човек, добър човек. Но той умря.

— Благородникът можело да бъде наказан, но имал влиятелни приятели, които му помогнали да запази свободата си. Той се върнал в родината си, благодарен, че се измъкнал и дал обет да живее по-добре занапред.

— Не знам нищо за това — каза жената. — Знам само, че той уби един безобиден човек, който ми беше като баща.

— Много години по-късно — продължи Чосър по-бързо, достигайки кулминацията на историята — момичето, което вече било зряла жена със съпруг и дъщеря, се оказало в имението на този благородник. Но тя отишла там с желание, щастлива и това не го разбирах. Това е проблемът в моята история. Знаела ли е къде се намира, на чия земя е?

— Това е лесно за обяснение — каза Маргарет Луп. — Когато този мъж бил в къщата на търговеца, той се наричал с друго име, тъй като работата била деликатна. Прислужницата така и не научила кой е всъщност. Какво я било грижа? Нищо, от самото начало. Тя била напълно в ръцете на мъжете. Когато пристигнала в имението му и го видяла, това било най-голямата изненада в живота й. Той се бил променил, бил остарял, но нямало как да го сбърка.

— И тогава жената усетила как у нея се пробужда жажда за отмъщение.

— Случвало ли ти се е да стъкнеш огън, който сякаш е угаснал, мастър Чосър? Цял живот си мислил, че огънят е угаснал, но едно разбутване и пламъкът се пробужда, запращява весело за последен път и сгрява повече от всякога.

— И тя започва да планира отмъщението си. Чува, че на другия ден благородникът ще ходи на лов.

— Може би чува и че той е смел ловец, който често сам преследва плячката — каза Маргарет.

— Да, тя вижда, че Фортуна й дава шанс. Не съм сигурен какво прави след това…

— Може би открадва ловен меч.

— Открадва и го скрива, но не казва на никого?

— Не казва — каза твърдо Маргарет. — Отмъщението си е нейно.

— Така си и помислих — продължи Чосър. — Бях объркан, когато съпругът на жената пробуди съмненията ми в сцената на убийството и сега разбирам, че той изобщо не е знаел за плановете й.

— Не знаеше.

— Тя носи винаги пищни рокли с бухнали поли, така че лесно може да скрие оръжие. Този ден се облича в червено, както обикновено. Това отразява пламъка в сърцето й. Тя е силна и издръжлива, свикнала е да извървява много километри на ден. Всичко се подрежда сякаш по нейно желание. Заедно с останалите отива в гората, където се провежда ловът. Привлечена от шума, излиза на поляната, където благородникът се кани да нанесе смъртоносния удар на плячката си. Сякаш самата Фортуна я е насочила към това място и сега оставя врага в ръцете й. Може би Фортуна ще свърши и нейната работа и благородникът ще бъде убит от глигана.

— Част от нея го иска — обади се Маргарет, — но друга желае да остане жив.

— И той оцелява, но глиганът е мъртъв. Тя се притаява в края на поляната и чака своята плячка. Когато той идва, тя изскача…

— Както той скочил върху нея преди години. Както нападнал горкия и беззащитен човек преди толкова много години.

— Какво изпитва тя, когато е извършила делото си?

— Удовлетворение и отчаяние.

— Удовлетворение и отчаяние. И всичко е свършено.

— Не — каза Маргарет — и ти го знаеш. Макар че човекът, когото наричаш благородник, да избегна наказанието, жената няма да успее да се спаси.

— Може би е мислила, че ще се измъкне.

— Да, за известно време.

— Един човек умря заради това убийство. Невинен човек.

— Нямах нужда от смъртта на невинен, за да се пробуди съвестта ми, мастър Джефри. Не съм спала спокойно оттогава — очаквах всеки миг да бъда разкрита. Когато Алис едва не се удави и я извадиха от реката безжизнена, помислих, че така започва наказанието ми, че ще страдам не аз, а онези, които са ми най-скъпи. Слава Богу, не беше така. Но кой знае какво ни очаква в бъдеще? Кой може да пострада заради моето престъпление?

През цялото време те стояха един срещу друг. В един момент Чосър усети, че е станал. Сега двамата с Маргарет Луп стояха един срещу друг. Тя небрежно се обърна към борда на кораба с лице към залязващото слънце, сякаш за да се наслади на гледката. Горната част на „Арверагус“ приличаше на куличка на замък с щитове вместо бойници. Тя опря пищните си бедра на фалшборда между два щита. В същия миг съпругът й Луис Луп се изкачи по стълбата от долната палуба и я извика. Тя беше изненадана. Обърна се рязко и изгуби равновесие. После бавно, сякаш умишлено, се наклони и падна от кораба в спокойните води.

23.

И така Маргарет Луп я няма, но какво става по-нататък с останалите ни герои? С Хюбърт или Янус, например. Той избяга от тъмницата под двореца на принца в Бордо. В момента обикаля на свобода Аквитания и чака да види какви възможности ще му предостави наближаващата война. Да се помолим да не се доближава до никой от нас.