Чосър и Домът на славата

Из замъка по-бързо от пожар се разнесе слухът, че господарят граф Дьо Гияк не е убит от глиган. Говореше се, че убиецът на Анри бил звяр от човешката раса. Смъртоносната рана в гърдите му била от ловен меч, а не от бивни. Опитните очи на половин дузина ловци бяха го забелязали. Старият Бодрон пръв го бил изтъкнал пред Гастон Флорак. В суматохата след откриването на тялото възраженията му били отхвърлени. Но сега, когато първоначалният шок бе отминал, подозренията бяха пробудени. Казваха, че Ришар Фоа разпитвал някои от ловците. Жан Кадо нахлу в стаята на Чосър и му разказа всичко това. Беше извън себе си. Чосър направи всичко възможно, за да успокои гасконеца и да му благодари. Известно време след това остана, загледан през прозореца.

Чосър повика Алан и Нед на съвещание или по-скоро военен съвет. Преразказа им слуховете, които бе донесъл Жан Кадо. Когато погледна откритото лице на Нед, обградено от светлата коса, Чосър си спомни размишленията си за произхода на младежа. Ако имаше отговор на този въпрос, той бе в писмото, което носеше. Сега вече нямаше на кого да го предаде и трябваше да го върне на Гонт с неразчупен печат. Но в случай, че Нед Кейтън беше син на Анри дьо Гияк, най-добре би било да не разбира за това… Освен ако вече знаеше, разбира се. Възможно ли бе Кейтън да подозира истината? Изглеждаше напрегнат, но в момента всички бяха напрегнати.

— Вярваш ли на това, което се говори, Джефри? — запита Алан Одли, прекъсвайки мислите му.

— Има някои странни неща около смъртта на Гияк — отвърна Чосър.

— Затова ли попита дали раните му биха могли да са нанесени от бивните на глиган?

— Какви странни неща? — попита Нед.

— Едно-две от тях забелязах сам. Но в момента не това е важното. Вероятно и ние ще бъдем разпитани от сенешала.

— Какво? Той няма власт над нас — в гласа на Алан Одли се долавяше гняв. — Ние сме англичани. Не сме му подчинени. Няма да отговарям на въпроси.

— Безусловно си прав, че няма власт над нас, Алан. Но помни, че Гийена все още е в английски ръце, макар това да виси на косъм в момента. Само правник би могъл да каже докъде се простират нечия власт или задължения. Фактът е, че сме гости тук, а има смърт при съмнителни обстоятелства.

— Убийство ли е?

— Вероятно. Ние бяхме тук. Как би изглеждало, ако откажем да отговорим на въпросите и се позовем на факта, че сме англичани?

— Прав е — каза Нед.

— Може и да не се стигне до това — каза Джефри, доволен от спокойния отговор на Кейтън. — Фоа може да реши, че не се интересува от това, което бихме могли да кажем…

— Или пък че няма какво да кажем — каза Нед, — тъй като не сме видели, нито чули нещо.

— Точно така. Но нека се уверим, че случаят е такъв.

— Добре — каза Алан. — Но първо, къде беше ти, мастър Чосър? Не те видях сред ловците.

— Да, защото не бях там. Не обичам да ставам рано.

— Дори в хубава лятна утрин?

— Летните утрини са за влюбените, които не могат да спят или за онези, на които работата не го позволява — Джефри усети, че говори уклончиво, но нямаше намерение да споменава за посещението на Розамонд в стаята му. — Накратко, аз лентяйствах, докато вие сте яздили.

— Но си последвал групата. Появи се в поляната не много дълго след нас.

— Да. Нещо ме накара да тръгна сам. Някаква тревога.

Тревога, породена от думите на Розамонд дьо Гияк: „Вече е късно.“

— Веднъж каза, че надушваш проблемите — каза Алан.

— Някой от вас не видя ли нещо в гората? Как се отделихте от Дьо Гияк?

— Дьо Гияк се отдели от нас — каза Нед.

— Разкажете ми по-подробно.

Те му описаха как Анри се отделил от тях без предупреждение, сякаш бил решил сам да преследва глигана. Разказаха му как Гастон Флорак наредил да пуснат кучетата и как гората внезапно се изпълнила с тичащи черни, бели и сиви петна, които лаели оглушително. Но явно имало фалшива следа и то може би не една, защото животните се разпръснали в различни посоки и Флорак заповядал на хората също да се разделят. Алан и Нед трябвало да придружават Ришар Фоа и младия Анри заедно с половината от групата.

— Чакай малко! — прекъсна го Джефри — Този човек, Флорак, имаше ли правото да нарежда да пуснат кучетата и всичко друго?

— Никой не му се противопостави — каза Нед. — Пък и Дьо Гияк беше изчезнал. Ако наистина е бил по следите на глигана, Гастон Флорак даде правилни нареждания.

— И когато се отделихте от него, е отишъл към поляната, където е бил заварден глиганът?

— Не е лесно да се прецени, Джефри — каза Алан с едва доловима снизходителност. — Местността ни е непозната. Тъй като не познаваме горите, разчитахме на лая на кучетата да ни води. Флорак може да е тръгнал в правилната посока.

— Не, не е — намеси се Нед. — Той пое към най-шумната част на гората, но поляната с езерото не беше нататък. Един от ловците сочеше към нея, но Флорак не му обърна внимание.

— И вие отидохте там?

— Да.

— Но се изгубихме един друг — каза Алан.

— Да речем, че не се стараехме особено да се движим със сенешала и момчето.

— Защо? Нали не сте познавате гората?

— Алан каза, че не вижда защо трябва да се влачим по петите на другите.