Човекът в лабиринта

И без това не бяха очаквали от тази сонда да стигне толкова далеч. Оставаше дронът, който бе влязъл през главната порта — безопасната. Скромният информационен фонд, натрупан с цената на много човешки жертви, бе насочвал сондата през всички опасности и сега тя бе навлязла дълбоко в зона G и почти бе стигнала до границите на зона F. Дотук всичко бе минало в рамките на очакванията; перипетиите на сондата съвпадаха с онези на хората, които бяха поели по този маршрут при предишните експедиции. Тя следваше точно техния път, завиваше тук, заобикаляше там, и вече осемнайсет минути се намираше в лабиринта без никакъв инцидент.

— Добре — рече Бордман. — Тук загина Мортенсен, нали?

— Да — отвърна Хостийн. — Последните му думи бяха, че стои до онази малка пирамида, след това замлъкна.

— Значи ето откъде започваме да събираме нова информация. Всичко, което узнахме досега, е, че архивите ни са точни. Това е пътят към лабиринта. Но оттук нататък…

Сондата, лишена от напътствия, се движеше вече много по-бавно, колебаеше се при всяка стъпка, за да разгърне мрежата си от събиращи данни устройства във всички посоки. Търсеше скрити врати, прикрити отвори в настилката, прожектори, лазери, маса-детектори, източници на енергия. Прехвърляше в централната база данни всичко, което научаваше, като така допълваше вече събраната информация с всеки извоюван сантиметър.

Извоюва всичко на всичко двайсет и три метра. Когато премина покрай малката пирамида, сондата сканира раздробеното тяло на изследователя Мортенсен, загинал в тази точка преди 72 години. Сондата предаде съобщение, че Мортенсен е попаднал в чувствителна на натиск преса, задействана от непредпазлива стъпка прекалено близо до пирамидата. Освен това дронът сполучи да преодолее два по-незначителни капана, след което не успя да се предпази от изопачаващия екран, който блокира сензорите му, и поради това той не можа да усети спускането на пулверизиращото бутало.

— Следващият ще трябва да изключи всичките си сензори, докато не премине тази точка — промърмори Хостийн, — да притича на сляпо. Е, мисля, че ще се справим.

— Може би човек би се справил по-добре от машината там — каза Бордман. — Не знаем дали този екран ще обърка човека така, както съсипа толкова сензори.

— Още не сме готови да пратим човек там — изтъкна Хостийн.

Бордман се съгласи — но не съвсем любезно, помисли си Роулинс, слушайки разговора им. Екранът отново светна: нов дрон си проправяше път. Хостийн бе заповядал втора вълна от апарати да потърси път в лабиринта, следвайки вече установения безопасен входен маршрут, и неколцина от тях вече се намираха на 18-минутната точка, където бе разположена смъртоносната пирамида. Хостийн прати един от тях напред, а остави другите да наблюдават. Водещата сонда стигна до обсега на изопачаващия екран и изключи всичките си сензори; залитна за миг като леко пийнала, защото не можеше да определи пеленгите си, но в следващия момент беше вече стабилна. Сега тя бе лишена от контакт с окръжаващата я среда, затова не обърна внимание на песента на сирените2 от изопачаващия екран, която бе подвела предшественичката й да навлезе в обсега на пулверизиращото бутало. Фалангата дрони, които наблюдаваха извън зоната на действие на екрана, предаваше ясна и истинска картина до компютъра, който я сравняваше с фаталния маршрут на последната сонда и начерта безопасния път, заобикалящ коварното бутало. Мигове по-късно „слепият“ дрон отново се задвижи, воден сега от вътрешни импулси. Тъй като му липсваха данни за околността, той бе изцяло пленник на компютъра, който го побутваше да мине през серия малки шишове, докато най-сетне не заобиколи благополучно препятствието. След това сензорите му отново бяха включени. За да провери процедурата, Хостийн изпрати и втори дрон, също така „ослепен“, следващ единствено вътрешния си „глас“. И той успя. После опита с трета сонда, с включени сензори, която да попадне под влиянието на изкривяващия екран. Компютърът се опита да я преведе по безопасния път, но сондата, объркана от фалшивата информация, се понесе бясно встрани и бе размазана.

— Добре — рече Хостийн. — Щом можем да прекараме машина покрай капана, ще прекараме и човек. Затваря очи и компютърът изчислява движението му стъпка по стъпка. Ще се справим.

Водещият дрон започна отново да напредва. Измина седемнайсет метра след объркващия екран, когато бе прикован от сребриста решетка, която рязко изхвърли чифт електроди и избухна в пламъци. Роулинс гледаше мрачно как следващата сонда заобиколи това препятствие, за да стане малко след това жертва на ново. Множество дрони очакваха търпеливо реда си, за да продължат пътя напред.

Скоро там ще навлязат и хора, помисли си Роулинс. Ние ще влезем. Изключи терминала си и отиде при Бордман.

— Как ти се вижда дотук? — попита го той.

— Трудно, но не и невъзможно — отвърна Бордман. — Не може да е толкова трудно по целия път.

— Ами ако е?

— Сондите ни няма да се свършат. Ще картираме целия лабиринт, за да разберем къде са всички опасни точки, и тогава ще започнем самите ние.

Роулинс запита: