Човекът в лабиринта

— Ти също ли ще влезеш, Чарлз?

— Разбира се. Както и ти.

— А какви са шансовете ни да излезем?

— Добри — рече Бордман. — Инак едва ли бих се заел сам с това. О, пътешествието ще е опасно, Нед, но не надценявай риска. Ние едва започнахме да опипваме лабиринта. След няколко дни ще го познаваме достатъчно добре.

Роулинс се замисли за миг.

— Мълър не е разполагал със сонди — рече накрая. — Как е успял да оцелее в този ад?

— Не знам — въздъхна Бордман. — Предполагам, че просто е по природа късметлия.

Трета глава

В лабиринта Мълър наблюдаваше развитието на събитията върху замъглените си екрани. Видя, че пращат вътре някакви роботи. Някои вече бяха унищожени, но други, с всяка следваща вълна, изглежда успяваха да проникнат все по-навътре. Методът „проба-грешка“ водеше нашествениците по правилния път през зона H и доста навътре в зона G. Мълър беше готов да се защити, ако роботите стигнат до вътрешните зони, но засега си оставаше спокоен в центъра и вършеше всекидневната си работа.

Сутрин обикновено прекарваше голяма част от времето си в размишления за миналото. Там съществуваха други светове в други години, пролетни времена, сезони, по-топли от този; нежни очи, взрени в неговите, ръце, докосващи неговите, усмивки, смях, блестящи подове, елегантни фигури, които минават през сводести врати. Беше се женил два пъти. И двата пъти се разведе мирно и тихо след приличен срок от време. Пътуваше много. Имаше си работа с министри и с крале. Ноздрите му вдишваха аромата на стотици планети, пръснати из небето. Хората блясват само за малко и след това угасват; но в своята собствена пролет и лято той беше блестял доста ярко и не смяташе, че е заслужил тази мрачна, безрадостна есен.

Градът се грижеше за него по свой начин. Имаше къде да живее — на хиляди места; местеше се от време на време, колкото да смени гледката. Всички къщи бяха празни кутии. Беше си направил легло от животински кожи, натъпкани с козина; измайстори си стол от кости и кожа; не се нуждаеше кой знае от какво. Градът му осигуряваше вода. Тук имаше толкова диви животни, че никога нямаше да му липсва храна, стига да е достатъчно силен да ловува. От Земята си беше донесъл някои необходими неща: три „куба“ с книги и един с музика. Струпани на купчина, те достигаха почти метър височина, така че духовната храна щеше да му стигне до края на дните му. Имаше и няколко куба с жени. Беше си донесъл и малък рекордер, понякога диктуваше мемоарите си. Имаше скицник. Имаше оръжие и маса-детектор. Разполагаше с диагностат с регенериращ се запас от лекарства. Това му бе достатъчно.

Хранеше се редовно. Спеше добре. Нямаше разногласия със съвестта си. Беше почти доволен от съдбата си. Човек лекува огорчението си толкова дълго, колкото е необходимо около мястото, откъдето извира отровата, да се образува киста.

Вече не винеше никого за случилото се с него. Неговото собствено силно желание го бе довело дотам. Беше се опитал да погълне цялата Вселена; домогвал се бе до положението на бог; но някаква неумолима сила го бе запратила от постигнатия връх, запратила го бе надолу и го бе размазала, принудила го бе да допълзи до този мъртъв свят, за да се опита да позакърпи доколкото може опустошената си душа.

Добре познаваше междинните станции по пътя дотук. На осемнайсет години, легнал гол под звездите и усетил топлина до себе си, той се похвали с възвишените си амбиции. На двайсет и пет започна да ги осъществява. Преди да навърши четирийсет посети стотици светове, стана известен в трийсет системи. Десет години по-късно изпита разочарование от държавническата работа. А на петдесет и три години се остави Чарлз Бордман да го убеди да приеме мисията до Бета Хидри IV.