Чудакът

(…) Прочетох с голямо любопитство и много съвестно съчиненията на И. И. и на М. П., в които се разказва за победата на кооперативния строй на село. Ако се съди по това, което са написали, и двамата автори са толкова близо до истината, колкото път трябва да се бие например от тук до месечината. В разказа на И. И. революцията на село е показана като една голяма сватба. Изслушали хората един оратор, въодушевили се, па се хванали дружно за ръце и излезли на къра да заличат синорите. Там изпели „Интернационалът“, като се върнали, ударили му на мегдана — стари и млади — такова хоро, че земята се потресла. Само от най-личната къща в туй село надничал през забуления прозорец селският чорбаджия и проклинал, разбира се, ама съвсем тихо, защото го било страх някой да го не чуе… Туй е глупост от начало до край. Революцията на село е била сватба за едни и погребение за други. На къра са пели „Интернационалът“, но камбаната на черквата е била на умряло… И не през едно, а през доста прозорчета са гледали разгневени хора и са псували така, че се е чувало през девет села и десето… Но ако И. И. прави опит да закичи истината с росна сватбарска китка, колегата П. М. направо я маскари. Гледай ти, решили сиромасите, дето си понятие нямат от голямо стопанство да правят голямо стопанство, а по-имотните, дето си имали понятия от голямо стопанство — тях натикали, с извинение, в кучи задник; затуй на кооперативите не им провървяло през първите години… Направо маскарлък!… Аз бих посъветвал тези автори да описват как щъркелите носят напролет бебета в клюновете си или да възпяват на „бабите си хурките“, както го е казал великият поет, а да се не захващат със съдбовни теми, за които им липсват и опит, и разбиране, и „пипе“!… (…)

(…) Щом се интересувате от мнението ми, аз ще ви кажа: по ми харесва традиционна поезия, написана талантливо, отколкото модерна поезия, но „сътворена“ от… маниаци! (…)

(…) Някои ме питат защо аз, математикът, съм дошъл при тях, литераторите. Демек, какво разбира свиня от кладенчова вода. Ще им отговоря на тези любопитни колеги в същия дух. Ами дошъл съм тук, за да има и сред вас, скъпи другари, един умен човек! (…)