Чудакът

И така сред книгите, таблиците, изчисленията и формулите поникна едно красиво цвете, което не приличаше нито на сантименталния карамфил, нито на романтично-сладострастната роза, а представляваше някакъв техен своеобразен хибрид. В любовта на Юлиян нямаше възбудата, която пропъжда надалече съня, нито омаята, която прави света да изглежда като една приказка, накичена със сребърни звънчета и огласена от славееви песни. Чувството, което се появи в душата му, го радваше може би повече от всичко, което го беше радвало досега, създаваше му чудесно настроение, караше го да си подсвирква песенчици, макар да нямаше такъв навик, и вместо да го подкарва към леност — повдигна на високи степени енергията му за работа.

А какво беше цветето, което поникна в душата на Лили?

Авторът не обича да се изказва по важни въпроси „на бърза ръка“, но има основания да смята, че то приличаше и на сантименталния карамфил, и на романтично-сладострастната роза, че в любовта и се появи възбудата, която пропъжда съня от очите и прави света хубав като приказка, окичена със сребърни звънчета и огласена със славееви песни. Лишените от бащинска нежност девойки по-нетърпеливо се устремяват, към мъжа и са повече склонни да плащат данък на любовната си всеотдайност, в душевния им вакуум мъжът намира по-бърз и по-лесен прием. А в нашия случай тази работа беше значително „ускорена“ от високия престиж на Юлиян, от изключителното му място сред другите, от успехите му и от покоряващата му слава. Престижът и славата действуват като бронебойни куршуми върху сърцето на жената, поразяват го и отварят път.

В историята, която се разви по-нататък помежду им, всичко вървеше по естествения си ред.

Една късна вечер през май той я доведе скришом в квартирата си и след полунощ я изпрати до дома и. Любовните следи от гостуването на девственото момиче не можаха да се изличат, хазайката му разбра и понеже беше се надявала да го види един ден съпруг на Калинка, вдигна невъобразим скандал и поиска начаса да узнае името на „мръсницата“, за да бъдела оплюта „както й се падало“ от целия град Н. На беснотията й Юлиян отговори със смях, запуши ушите си и бегом изхвърча из двора. След обяд беше извикан от бай Трифона, хазаина си, той още завеждаше агитпропа на градския комитет на партията.

— Седни! — рече му той строго, изгледа го изпод вежди и застрашително започна да суче островърхите си посивели мустаци. После, както си седеше в креслото, с все сила се плесна по коляното и изведнъж избухна в такъв неочаквано весел смях, че, на Юлиян се стори да е мръднал нещо. Полазиха го тръпки по гърба. — Значи тъй — рече бай Трифон, като секна да се смее и отново повдигна ръка към мустаците си. — Моята Кераца те запитала за името на девойчето?

Юлиян кимна.

— Слушай! — Бай Трифон засука мустака си, после сви ръчището си в пестник. — Ако беше продумал, щях тъй да те наредя, че една седмица да не седнеш на задника си! Не стига магарията, дето си сторил, ами и името на момичето да позориш! От комсомола щях да те изключа!

— Не съм споменал името на момичето, нито имам намерение да го споменавам където и да било! — каза твърдо Юлиян.

— Ще идеш при родителите на момичето, ще поискаш прошка, и пред тях тайно ще се сгодите. А като стъпите двамката на краката си, и сватба ще вдигнете! А сега вземи една каруца да си натовариш багажа и ей на този адрес ще идеш — аз съм уредил работата. Защото моята Кераца не иска очите ти да гледа повече. Пък и от Калинка е неудобно! — Той му подаде листчето с адреса, извади цигарите си, въздъхна и запуши.

Когато Юлиян беше сложил вече ръка върху дръжката на вратата, той подвикна подире му:

— Пари имаш ли за каруцата?

— Ще намеря! — отвърна Юлиян.

Юлиян щеше да остане в Н още 3–4 месеца, после му предстоеше кандидатстудентски изпит в София, за да постъпи в МЕИ. Затова новата му квартира имаше временен характер — стара дъсчена барака, преградена на две половини, едната беше заключена с ръждясал старовремски катинар и навярно служеше за склад. Тази барака се намираше в дъното на занемарена ябълкова градина, в южната окрайнина на града, близо до пътя, който водеше за н-ската гара.

Лили дойде с две свои съкласнички да му помогне в подреждането на новата квартира. Като видяха окаяната обстановка — глинения под, пролуките, дето зееха между дъските, и увисналата от тавана крушка, момичетата се смутиха, а Лили с мъка преглътна сълзите си. Тя се чувствуваше дълбоко виновна за бедата, сполетяла любимия й.

Когато момичетата си отидоха, Юлиян разказа на Лили за съветите на бай Трифона.

— Не знам! — каза колебливо Лили.

— Както искаш! — повдигна рамене Юлиян. После се наведе, целуна очите й, които бяха започнали да се пълнят със сълзи, и я притисна до гърдите си. — Ако питаш мен — рече той, — тайните годявки не са ми по вкуса.

— Тогава да не предприемаме нищо! — Лили се наведе, откъсна стръкче трева и започна да я мачка между пръстите си.

— Добре! — каза Юлиян. — Съгласен съм на всичко, само неприятности да нямаш!

Влязоха в бараката.