Читаем Чудакът полностью

Свечеряваше. Занемарената ябълкова градина потъна в някакъв унил сивосинкав здрач.

Всичко вървеше като „по ноти“, поне на Юлиян се струваше така. Той нито знаеше, нито се интересуваше да узнае как „Касиопея“ възприема зачестилите закъснения на дъщеря си, нито му идеше наум отново да заприказва или поне да помисли за бъдещето на отношенията си с Лили. Ако през тия най-щастливи и безгрижни за него времена Лили му беше предложила да се оженят, той нямаше да възрази в никакъв случай. Но Лили, за разлика от мнозинството свои посестрими мълчеше по този „въпрос“, чакаше, от деликатност навярно, той да го повдигне. Но той й разказваше легенди за небесните съзвездия, за възможностите на математиката да прониква в неизвестното и да разкрива безпогрешно истината за света. Само за нейната малка истина не се сещаше, но даваше ли й сърце да му се сърди!

Като ровеше веднъж из вещите си, той случайно откри онази голяма златна пендара на кюмюрджийката, която наскоро му беше харизал баща му, когато го обявиха за абитуриент. Той занесе тази пендара на златар и му заръча да направи от нея венчална халка, като изпише от вътрешната й страна името му.

Един съботен следобед през юни двамата излязоха да се разходят извън града, стигнаха лозята и се изкачиха на хълма, дето наднича над тях. Юлиян взе лявата ръка на Лили, целуна я и постави на средния й пръст своята златна халка. Лили едва не припадна от изненада, после се хвърли на шията му, целуваше го и плачеше от щастие едновременно и все повтаряше една и съща думичка: „Мой, мой!“ Накрая се успокои и очаквайки Юлиян да заговори най-после по онзи „въпрос“, скри халката в пазвата си и щастливо въздъхна.

Но Юлиян не й заговори по „онзи“ въпрос. Той каза на Лили, че иска да й покаже зодиакалните съзвездия — от заобленото било на този баир те се наблюдавали най-добре.

— Виждаш ли онзи поразкривен четириъгълник над южния хоризонт — посочи й Юлиян, — това е съзвездието Девица. Персефона, дъщеря на Деметра, богинята на плодородието, била насила грабната за жена от подземния цар Хадес. Разгневена, Деметра наказала земята със суша, която нямала край. Изсъхнали градини, изгоряла тревата, почернели нивите. Настъпил глад. За да спаси човечеството от затриване, Зевс заповядал на Хадес да пуска Персефона при майка си през пролетта, лятото и есента, а през зимата да я държи при себе си. Затова през пролетта Деметра дарявала земята с цветя, през лятото с жито, а през есента с грозде и плодове. През зимата, когато Персефона спала с Хадес, Деметра изпращала на земята само люти виелици и снегове… Харесва ли ти легендата? — попита я той.

— Чудна е! — отговори Лили, но не се усмихна, както правеше друг път.

На слизане от хълма тя се подхлъзна, падна и си навехна лошо кръста. Юлиян я свали до града почти на ръце.

Две седмици Лили лежа в градската болница, а когато излезе, ходеше малко превита и се подпираше с бастун. Юлиян не дочака да се изправи, получи дипломата си и замина спешно за Горно Ряхово, майка му беше се разболяла, настояваше да го види час по-скоро.

След месец се завърна в Н, за да прибере багажа си. Лили беше се разхубавила на лице, но продължаваше да ходи превита, подпираше се с бастун и дори леко провлачаше десния си крак. Противоречиви чувства изпита Юлиян при вида й, някое време стоеше почти объркан и не знаеше какво да предприеме. Радваше й се, жалеше я и с изумление се вслушваше в себе си: с някаква светкавична бързина предишната му любов се сгромолясваше в душата му и на мястото й се появяваше друга любов, но лишена от страст и пропита с болезнено състрадание. Пареща буца застана в гърлото му, в очите му засмъдя. Все пак, макар и изпреварил в някои отношения възрастта си, той не беше прекрачил още прага на 20-тях си години.

А тя беше една малка, но вече зряла жена, затова мигновено се досети за промяната, която ставаше в чувствата му, пребледня и на лицето й сякаш легна гъста сянка, стопи се лазурният блясък на очите й, а по челото й изби студена пот.

— Не си губи времето с мен — каза Лили, — ами върви да си стягаш багажа. Аз бих дошла да ти помогна на драго сърце, но нали виждаш — малките й пухкави устни се изкривиха, — особена полза няма да имаш от мен. Само ще ти преча!

Юлиян й каза, че няма да се помръдне от мястото си, ако не дойде с него, и тя, уж от страх да не слънчаса, прие. По пътя, като я гледаше с колко мъка се движи, той се прокле поне сто пъти, задето беше настоявал да му гостува, а когато пристигнаха, обхвана го отчаяние, защото нямаше сили да се преструва. Подаде й стол, сложи възглавничка зад гърба й, да й бъде по-удобно, и като осъден седна до нея. Сложи ръката си върху нейната и кротко я погали.

Пред тях се ширеше леглото му, на което бяха толкова лудували: сега и двамата се мъчеха да не го поглеждат.

— Щом свърша конкурсните изпити, ще дойда веднага да те видя — каза й той.

Тя поклати мълчаливо глава.

— Ще прескачам при тебе всяка събота и неделя — продължи той.

Тя се усмихна, но не каза нищо. После неочаквано сграбчи ръцете му, притисна ги до гърдите си и затвори очи.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Антон Райзер
Антон Райзер

Карл Филипп Мориц (1756–1793) – один из ключевых авторов немецкого Просвещения, зачинатель психологии как точной науки. «Он словно младший брат мой,» – с любовью писал о нем Гёте, взгляды которого на природу творчества подверглись существенному влиянию со стороны его младшего современника. «Антон Райзер» (закончен в 1790 году) – первый психологический роман в европейской литературе, несомненно, принадлежит к ее золотому фонду. Вымышленный герой повествования по сути – лишь маска автора, с редкой проницательностью описавшего экзистенциальные муки собственного взросления и поиски своего места во враждебном и равнодушном мире.Изданием этой книги восполняется досадный пробел, существовавший в представлении русского читателя о классической немецкой литературе XVIII века.

Карл Филипп Мориц

Проза / Классическая проза / Классическая проза XVII-XVIII веков / Европейская старинная литература / Древние книги