Да яхнеш Змията

Подаде картончето на жената и я помоли да им се обади и да пита дали къщата е защитена. Тя излезе и Уилър се облегна на въртящия се стол и се вторачи в океана.

Кабинетът беше на двайсет и петия етаж и гледката беше невероятно красива. Следобедът беше много приятен. Лекият ветрец бе прочистил въздуха. Каталина Айлънд се виждаше ясно. Уилър изпита странно чувство при мисълта, че седи на стола на брат си, където той бе починал. За пръв път сядаше на този стол. Мястото му не беше там… А може би беше?

Следващото нещо, за което се сети, беше пак странно. Прескот бе починал на бюрото си, докато работел до късно и колата му още беше в гаража. Неизвестно защо автомобилът бе паркиран странично, заемайки две места. Брат му никога не би сторил това, освен ако не е бил принуден.

Кой правеше тези номера?

Оказа се, че никой няма ключ за мерцедеса. Джорджет се върна и му каза, че полицията не е пренастроила алармата, но къщата е защитена. Той кимна и слезе в подземния гараж, за да премести автомобила на Прескот.

Уилър бързо отвори кафявия мерцедес. Изкърти хромираната ключалка с джобното си ножче, провря пръсти в дупката и отвори вратата. Бръкна под таблото, извади жичките на стартера и ги допря една до друга. Двигателят изръмжа и тихо забръмча. Лудориите с кражби на коли бяха едно от светските умения на Уилър.

— Точка — отчетливо и властно прозвуча гласът на брат му.

Сърцето на Уилър подскочи в гърлото. Той се обърна и погледна към задната седалка, но там нямаше никого.

— Нов ред, Анджи — продължи гласът.

Разнасяше се от тонколоните. На касетата в радиокасетофона на таблото беше записана диктовка.

Уилър се поуспокои.

Няма да прекъсваме връзките си в имиграционната служба и Джон ще продължи да обработва сметките. Но трябва да предупредя нашия приятел в Хонконг да не увеличава потока и в трите направления. С тази скорост сигурно ще предизвика политически скандали в най-висшите етажи на американското правителство. Точка. Нов ред, Анджи. И накрая, съжалявам, но искам да те информирам, че от тази дата преустановявам участието си. Точка. Обясних гореспоменатите аргументи на Бялото ветрило тук, но не бях удостоен с внимание. Нямам друг избор, освен да се оттегля. Нов ред, Анджи. Желая ти късмет и се надявам, че всичко ще бъде успешно и онова, за което работихме, ще се случи в средата на 1998 година. Моля те, не се опитвай да се свързваш с мен, защото решението ми е окончателно. Напиши обичайните заключителни думи, Анджи, и незабавно го изпрати. После изтрий записа и скъсай листа.

Записът свърши.

Тишина.

Гласът на брат му потресе Уилър. Той изпита желание веднага да се махне оттам.

Паркира правилно колата, сложи хромираната ключалка на мястото й и заключи наскоро осиротелия мерцедес.

Когато се върна в кантората, към него се приближи управителят, човек с продълговато като на ястреб и вечно намръщено лице.

— Много ще ни помогнете, ако разберете какво е станало със секретарката на брат ви. Прескот се доверяваше само на нея и откровено казано, тя трябва да дойде тук и да оправи бъркотията. Има ангажименти, за които знае само Анджи. Срокове за плащания, дати за явяване в съда… Знам, че моментът е ужасен, но някои неща не търпят отлагане.

— Аз… Не знам как бих могъл да помогна — каза Уилър.

Желанието му да се махне оттам се засили. Фактът, че в деня на смъртта на Прескот се намираше в кантората, където брат му бе направил кариера, му действаше потискащо. Сякаш духът на Прескот още витаеше там. Гласът от магнетофонната лента само изостри това усещане.

— Много ще ви бъда благодарен, ако проверите какво става с Анджи — настоя управителят. — Бих отишъл сам, но в момента се опитвам да се оправя с пет-шест задачи. Тази история наистина ни обърка.

Уилър искаше да се махне от кантората и в същото време да може да каже на майка си, че е помогнал, затова с нежелание прие задачата. Анджи Уонг живееше в Торанс, Калифорния.

„Къде е Торанс, по дяволите?“

Домът й се намираше на юг от летището. Къщите бяха малки и дървени и повечето имаха добре поддържани градини. Анджи Уонг живееше на Кларксън Роуд 2467.