Да спасиш свидетел

— Твърдиш, че можеш да ме унищожиш, ако нещо се случи с теб. Е, чуй сега какво ще ти кажа. Ако твоята колежка и нейният нов „приятел“ съсипят всичко, което съм сътворил, ще бъдете ликвидирани. Незабавно. — Той отдръпна ръка и добави презрително. — Е, сега сме наясно, мистър Скорпион.

Минута по-късно сивият автомобил напусна гаража. Торнхил вече говореше по телефона.

— Не бива да изпускате Бюканън от поглед дори и за миг.

Той изключи връзката и се замисли как да преодолее новата трудност.

42.

— Това е последното място — каза Кони, когато спря колата си пред магазина за мотоциклети.

Излязоха и Рейнолдс се озърна.

— Най-малкият брат?

Кони погледна списъка и кимна.

— Скот Адамс. Управител на магазина.

— Е, да се надяваме, че ще бъде по-услужлив от останалите.

Бяха обходили всички други роднини на Лий в района. Никой не го беше виждал през последната седмица. Или поне така казваха. Скот Адамс можеше да бъде последният им шанс. Но когато влязоха в магазина, узнаха, че е заминал за сватбата на някакъв свой приятел и ще се върне чак след два дни.

Кони подаде визитката си на младежа зад тезгяха.

— Когато се върне, кажете му да ни се обади.

Рик, младежът, който бе флиртувал нахално с Фейт, огледа картичката.

— Да не е свързано с брат му?

Кони и Рейнолдс се втренчиха в него.

— Познавате ли Лий Адамс? — попита Рейнолдс.

— Не бих казал, че го познавам. Той изобщо не ми знае името. Но е идвал на няколко пъти. Преди два дни беше тук.

Двамата агенти огледаха Рик от глава до пети, преценявайки дали може да му се има доверие.

— Сам ли беше? — попита Рейнолдс.

— Не. С някаква мацка.

Рейнолдс извади снимка на Локхарт и му я подаде.

— Представете си я с черна къса коса.

Рик се вгледа и кимна.

— Да, тя е. И косата на Лий беше друга. Руса, късо подстригана. Освен това беше с брада и мустаци, аз съм много наблюдателен.

Рейнолдс и Кони се спогледаха, полагайки усилия да прикрият вълнението си.

— Имате ли представа къде може да са отишли? — попита Кони.

— Може би. Но със сигурност знам защо дойдоха.

— Нима? И защо?

— Трябваше им транспорт. Взеха един голям мотор „Голд Уинг“.

— „Голд Уинг“? — повтори Рейнолдс.

— Да. — Рик се разрови из купчината цветни брошури върху тезгяха и прелисти една, за да й покаже. — Ето го тук. „Хонда Голд Уинг SE“. За далечен път няма нищо по-добро от този хубавец. Повярвайте ми.

— Значи казвате, че Адамс е взел подобен мотоциклет. А знаете ли цвета, номера?

— Мога да проверя номера. А цветът е като на брошурата. Моделът беше за демонстрации. Скот им позволи да го вземат.

— Казахте, че може би имате представа къде са отишли — напомни му Рейнолдс.

— За какво ви трябва Лий?

— Искаме да поговорим с него — отговори любезно тя. — И с дамата, която го придружава.

— Да не са направили нещо?

— Ще разберем, след като поговорим с тях — отвърна Кони и пристъпи напред. — В момента водим разследване на ФБР. Техен приятел ли сте?

Рик пребледня.

— Не, по дяволите! Оная мацка е голяма гадина. Докато Лий беше вътре, аз отидох да поговоря с нея. Любезно, като професионалист, нали ме разбирате. А тя се нахвърли върху мен. И Лий е същата стока. Когато излезе, взе да си придава важност. Без малко да го сритам.

Кони погледна кльощавия Рик и си припомни едрия Лий Адамс от видеозаписа.

— Значи щяхте да го сритате. Наистина ли?

Рик се смути.

— Не сме в една категория, но той е стар. А аз владея тайкуондо.

Рейнолдс огледа изпитателно Рик.

— И тъй, твърдите, че Лий Адамс влязъл за малко, а жената останала сама на паркинга.

— Точно така.

Рейнолдс и Кони си размениха бърз поглед.

— Ако разполагате със сведения къде са отишли, Бюрото ще ви бъде много признателно — каза Кони, потискайки нетърпението си. — Както и за номера на мотоциклета. Веднага, ако обичате. Не разполагаме с много време.

— Разбира се. Лий взе и карта на Северна Каролина. Тук продаваме карти, но Скоти му я дал без пари. Тъй каза Шърли — момичето, което обикновено работи на щанда.

— Тук ли е тя?

— Не, болна е. Аз я замествам.

— Може ли да получа една от тези карти на Каролина?

Рик взе една и я подаде.

— Колко? — попита Рейнолдс.

Младежът се усмихна.

— За сметка на заведението. Нали съм съвестен гражданин. Знаете ли, мисля да постъпя във ФБР.

— Е, винаги имаме нужда от свестни хора — промърмори сухо Кони, без да го гледа.

Рик провери номера на мотоциклета и го продиктува на Кони.

— И да ми кажете какво е станало — подвикна той, докато двамата се отдалечаваха.

— Ще узнаете пръв — отвърна през рамо Кони.

Отново се настаниха в колата. Рейнолдс погледна партньора си.

— Явно Адамс не държи Локхарт насила. Оставил я е сама. Би могла да избяга.

— Да, изглежда, че си сътрудничат. Поне засега.

— Северна Каролина — тихо промърмори Рейнолдс.

— Голям щат — напомни Кони.

Рейнолдс направи кисела физиономия.

— Е, тогава да видим дали не можем да уточним още малко. На аерогарата Локхарт купи два билета за Норфолк.

— Тогава защо им е карта на Северна Каролина?

— Не можеха да стигнат дотам със самолет. Щяхме да ги причакаме в Норфолк. Вероятно Адамс е знаел това. Знаел е, че имаме споразумение с авиолиниите и така сме засекли Локхарт на аерогарата.