Да спасиш свидетел

— Домашна охранителна система? Ама че майтап.

Бюканън едва се удържа да не скочи върху него.

— Забавляваш ме, Дани, наистина ме забавляваш. Търчиш насам-натам и се мъчиш да спасиш онеправданите. Нима не разбираш? Точно това движи света. Богатите и бедните. Всемогъщите и безсилните. Ще ги има, додето свят светува. И с нищо не можеш да промениш това. Хората винаги ще са бедни, винаги ще се мразят и ще се лъжат. Ако не беше злобата на човечеството, аз нямаше да имам работа.

— Току-що ми хрумна, че си пропилял призванието си като психиатър — каза Бюканън. — Специалист по работа с ненормални престъпници. Щеше да имаш толкова общо с пациентите си.

Торнхил се усмихна.

— Знаеш ли, точно така стигнах до теб. В крайна сметка те предаде човек, комуто искаше да помогнеш. Сигурно ти е завиждал на успеха и желанието да вършиш добро. Не знаеше за твоя план, но разпали любопитството ми. А когато се насоча към нечий живот, просто не допускам да има тайни. Наслагах микрофони в твоя дом, в кантората, дори в дрехите ти и накрая открих съкровище. Беше ни толкова весело да те подслушваме.

— Очарователно. Кажи сега къде е Фейт.

— Надявах се ти да ми кажеш.

— Какво искаш от нея?

— Искам да се прибере и да работи за мен. Между нас и ФБР има дружеско съревнование, но трябва да кажа, че ние сме далеч по-почтени към хората си. Работя над този проект много преди Бюрото да го надуши. Не искам всичките ми усилия да отидат на вятъра.

Бюканън грижливо подбра думите си. Знаеше, че го дебне огромна заплаха.

— Какво толкова може да ти даде Фейт, след като имаш мен?

— В моя занаят две е винаги по-добре от едно.

— А дали в това уравнение влиза и агентът от ФБР, когото уби, Боб?

Торнхил извади лулата и я опипа нервно.

— Знаеш ли, Дани, ще постъпиш много разумно, ако мислиш само за своята част от мозайката.

— Смятам всяка част за своя. Четох вестниците. Ти ми каза, че Фейт е отишла във ФБР. Агент от ФБР е бил убит при работа по някакъв тайнствен случай. Фейт изчезва по същото време. Прав си, наех Лий Адамс, за да разбера какво става. Още нямам вести. И него ли уби?

— Аз съм обществен служител. Не убивам хора.

— ФБР някак се е докопало до Фейт, а ти не можеш да позволиш това, защото, ако узнаят истината, целият ти план отива по дяволите. Нима наистина вярваш, че се надявам след края да ме пуснеш с похвала за добре свършената работа? Ако бях идиот, нямаше да оцелея във Вашингтон толкова дълго.

Торнхил прибра лулата.

— Оцеляване, интересна идея. Смяташ, че знаеш как да оцеляваш, а същевременно идваш при мен с всички тези безпочвени обвинения…

Бюканън се приведе на сантиметри от лицето на Торнхил.

— За оцеляването знам толкова, колкото не си и сънувал. Не разполагам с армия от въоръжени мъже, които да тичат накъдето ми хрумне, докато аз си седя в безопасност зад стените на Ленгли и анализирам сражението като шахматна задача. Още щом те видях да нахлуваш в моя живот, незабавно съставих аварийни планове, които непременно ще те унищожат, ако нещо се случи с мен. Никога ли не си допускал, че някой може да има поне капка от твоята хитрина? Или наистина си се главозамаял от толкова успехи?

Торнхил само го гледаше втренчено и мълчеше, затова Бюканън продължи:

— Колкото и да ми е неприятно, в известен смисъл се смятам за твой партньор. И искам да кажеш дали си убил агента от ФБР, защото държа да знам точно как да се измъкна от този кошмар. Искам също така да знам дали си убил Фейт и Адамс. Не ми ли кажеш, щом напусна тази кола, поемам право към ФБР. А ако се мислиш за толкова непобедим, че се опиташ да ме убиеш пред очите на федералните, тогава действай. Но умра ли, с мен си отиваш и ти.

Бюканън се облегна назад с лека усмивка.

— Знаеш старата приказка за жабока и скорпиона, нали? Скорпионът трябвало да прекоси реката и обещал на жабока да не го жили, ако се съгласи да го пренесе до другия бряг. Жабокът знаел, че скорпионът ще се удави, ако го ужили, затова приел. На половината път скорпионът най-безразсъдно ужилил жабока. Преди да умре, жабокът се провикнал: „Защо го направи? Сега и ти ще умреш.“ А скорпионът отвърнал: „Такава ми е природата.“ — Бюканън подигравателно размаха ръка. — Здрасти, мистър Жабок.

Двамата дълго се гледаха втренчено, докато най-сетне Торнхил наруши мълчанието.

— Локхарт трябваше да бъде елиминирана. Агентът беше с нея. Значи и той трябваше да умре.

— Но Фейт се изплъзна?

— С помощта на твоя частен детектив. Ако не беше тази глупост, нямаше да изпаднем в криза.

— Изобщо не ми е хрумвало, че ще убиваш когото и да било. Значи нямаш представа къде е Фейт?

— Това е само въпрос на време. Не съм вчерашен, уверявам те. Има ли стръв, и риба ще се намери.

— Какво означава това?

— Означава, че разговорът ни свърши.

Следващите петнайсет минути изминаха в пълно мълчание. Колата се спусна в подземния гараж на сградата, където бе кантората на Бюканън. На най-долното ниво чакаше сив автомобил с включен двигател. Преди да излезе, Торнхил сграбчи ръката на Бюканън.